Патрик беше 79-годишен мъж, който изживява по-голямата част от живота си като неженен мъж. Той никога не се е женил, нито е имал деца и за жалост всичките му близки приятели са починали.
В навечерието на 80-ия си рожден ден Патрик вече планираше как ще прекара деня. Той се събуждаше и обядваше в любимата си местна закусвалня, отбиваше се в хранителния магазин, за да купи продукти за вечерята за рождения си ден, готвеше, след което седеше в хола цяла вечер, за да гледа любимия си баскетболен отбор по телевизията.
На следващия ден обаче той се събуди от звънеца на вратата. Не очакваше никого, още повече, че не беше близо до съседите си.
Той се запъти към вратата и я отвори. Там видя мъж около 40-те да стои пред него. — Мога ли да ви помогна, млади човече? — попита го Патрик.
— Съжалявам, че ви притеснявам, сър. Аз съм Люк Еванс, синът на Амелия Ларсън. Помните ли я още? – попита мъжът.
Патрик беше изненадан да чуе това име, особено след като не го беше чувал от години. “Защо, да, разбира се. Амелия беше първата и последната ми приятелка”, разкри той.
Младият мъж развълнувано кимна с глава. „Да, точно така, сър. Търсих в кутията със сувенири на майка ми и видях писмо от вас, което ме насочва към този адрес. Толкова се радвам, че ви намерих тук“, каза той на Патрик.
Патрик се усмихна нежно. Истината беше, че в последното си съобщение до Амелия той обеща, че никога няма да продаде смени адреса си, камо ли да се премести в друг град, в случай че тя иска да се върне при него. През годините той осъзна, че единствената му истинска любов никога няма да се върне, но въпреки това реши да остане.
— На какво дължа това удоволствие? — попита Патрик.
Люк преглътна, сякаш се канеше да каже нещо важно. „Това може да изглежда като шок за вас, сър, но преди няколко седмици майка ми почина и тя ми разкри нещо, което напълно ме изненада“, каза той.
„Какво открихте? И моля, влезте. Съжалявам, къщата ми не е приемала гости от известно време. Извинете за бъркотията“, каза Патрик, докато отваряше по-широко вратата, за да може Люк да влезе.
Те се настаниха в трапезарията, където Патрик сипа кафе на себе си и Люк. — Благодаря ви, сър — каза му Люк, преди да отпие. „Е, това може да изглежда като шок, но… сър, майка ми разкри, че вие сте мой баща.“
Патрик млъкна, когато чу това, объркан дали сънува или не. — Как е възможно това? — попита той Люк.
„Е, сър, когато майка ми ви напусна преди 47 години заради друг мъж, тя не знаеше, че е бременна. Чувстваше се ужасно, че ви е наранила, така че когато разбра, не искаше да ви каже за мен. През целия си живот мислех, че вторият ми баща е моят биологичен баща“, разкри Люк.
„Преди майка ми да умре, тя ми каза истината. Каза, че съжалява за това, което е направила, и иска да може да ви се извини лично. Каза ми да ви намеря, сър. Последните й думи бяха „Намерете баща си, Люк .’ Каза, че винаги сте мечтали да имате син, с когото да споделите любовта си към баскетбола, и се надяваше, че няма да е твърде късно.”
Патрик не можа да сдържи сълзите си и заплака. В сърцето си не се съмняваше, че това, което Люк казваше, е истина, защото споделяха една и съща лешниковокафява коса и трапчинка от дясната страна на бузите си, когато се усмихваха.
„Не знам какво да кажа…“ – проплака Патрик. “Да ти кажа честно, майка ти разби сърцето ми и ме накара да се страхувам от любовта. Надявах се, желаех и се молех тя да се върне, но тя така и не го направи. Останах ерген за цял живот…” каза той, като погледна в очите Люк.
„И през годините някак приех, че колкото и да исках син, това просто не беше моята съдба. Но ето те… Не мога да повярвам, че това е истина!“
Люк седна малко по-близо до Патрик и протегна ръка към него. „Надявам се, че не е твърде късно, татко. Наистина бих се радвал да те опозная“, каза той. „Всъщност разбрах, че днес е рожденият ти ден. Наистина исках да ти взема нещо“, добави Люк и извади малък плик от джоба си.
„Имам два билета за мачовете на НБА тази вечер! Искате ли да гледате с мен?“ — попита той Патрик.
Старецът сияеше. Той не можеше да повярва, че най-накрая ще може да гледа мач от НБА на живо. Това, което го правеше още по-специално, беше, че той щеше да гледа със сина си, нещо, което винаги е мечтал да направи.
„О, разбира се, че ДА“, каза Патрик, изтривайки сълзите си. — Благодаря ти, синко.
Този ден се оказа най-добрият рожден ден в живота на Патрик. Той и Люк продължиха с плановете на Патрик за деня. Посетиха любимото му кафене, отидоха до бакалията и си приготвиха ранна вечеря.
След като изядоха своята пържола и картофено пюре, те се качиха в колата на Люк и отидоха до близката арена, където гледаха заедно баскетболния мач. Патрик не можеше да не сдържи вълнението си, изваждайки фотоапарата за еднократна употреба при всяка възможност, за да документира специалния ден.
След няколко дни Люк представи Патрик на жена си и малките си деца. Те обещаха да се грижат за Патрик и го поканиха да се изнесе от дома си и да живее при тях, като двойката живееше в голяма къща с отделна къща за гости, която беше уютна и перфектна за сам човек.
Оттогава Патрик никога не се почувства самотен и най-накрая имаше семейството, за което винаги е копнял.
Какво можем да научим от тази история?
Никога не е късно да откриеш щастието. Патрик е живял самотен живот, след като е преживял тежко раздялата с любимата си жена преди десетилетия. Той никога повече не се опитваше да намери любовта и вместо това се беше затворил в себе си. Но на 80-ия си рожден ден той получи най-добрия подарък за рожден ден, когато синът му се появи на прага.
Това, което трябва да бъде живота ни, винаги ще намери своя път към нас. Патрик никога не е знаел, че има син, и е живял по-голямата част от живота си, приемайки факта, че никога няма да има собствено семейство. На 80-ия си рожден ден обаче разбира, че всъщност има прекрасен син. В крайна сметка те се възползват максимално от времето си заедно и заживяват пълноценно, за да наваксат пропуснатото.
ТЕКСТ И ПРЕВОД : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!