За кучето Цезар стопаните поставили масивна топла къщичка, която той много харесал. Семейството сглобили дървена къща, изолирана отвътре, така че дори в студа кучето да се чувства комфортно в двора. Андрей обичал своя домашен любимец, затова правейки къща за него не щадял нито материали, нито труд.
Андрей се гордеел с резултата от работата си, особено след като никога преди не бил правил нещо подобно. Къчщичката наистина се оказала много удобна и Цезар бил най-щастлив.
С настъпването на студовете Цезар прекарвал почти цялото време в новата си колибка, появявайки се на вън само в краен случай. Фактът, че в двора имало куче, можел да се познае само по върха на носа, който понякога се показвал от топлата къща.
Излизайки на двора и виждайки, че кучето спи в снега, Андрей бил много изненадан. Като чул стопанина, Цезар скочил на лапите си и започнал да се преструва, че изобщо не е спал, а просто излязъл на разходка. Но кучето изглеждало сънено и премръзнало, така че не успяло да измами собственика.
На следващата сутрин кучето отново лежало на снега и било ясно, че е прекарало цялата нощ навън.
Андрей не разбирал какво се е случило, така че когато Цезар започнал да яде, той решил да погледне в кабината. Вътре в къщата той се натъкнал на котка и две новородени котенца. Котката погледнала мъжа с недоверие, но не се опита да избяга или да се скрие. Цезар видял, че животното има нужда от подслон и отстъпил мястото в колибата, въпреки студовете навън…
Мъжът взел котката и бебетата от будката и ги преместил на верандата. Къщичката била топла, но за малки котенца очевидно било твърде студено.
Андрей приютил майката с двете котенца в зимната градина, където било топло и уютно. С течение на времето котенцата се стегнали и израстнали, като едни силни котаци, но за съжаление майката ги изоставила и продължила по своя път.
Андрей намерил дом на едното от тях, а другото осиновил.
За едното коте Цезар станал отлична бавачка. Детето обичало да прекарва времето си в кучешката колиба, очевидно смятало това място за свой дом, а кучето за свое семейство.
Тази история ни доказва за пореден път колко съобразителни и добри могат да бъдат животните.
Споделете тази статия с вашите приятели!
