През лятото на 2021 г. излязохме на разходка с кучетата. Тогава забрелязахме едно възрастно овчарско куче. Кучето лежеше в локва, най-вероятно силите му просто го бяха напуснали, то стана, мина няколко метра и легна в локвата, като дори не намери сили да стане, за да намери удобно място за себе си.
Кучето лежеше и гледаше в една точка, сякаш си мислеше, че никога повече няма да може да се изправи и да продължи по пътя си.
Под опашката на кучето имаше рана, по гърба му вече се бяха настанили червеи. Когато натоварихме животното в колата, изглеждаше, сякаш умира пред очите ни. На стомаха на кучето имаше обръснато място, най-вероятно то наскоро било подлагано на ултразвук. Предполагаме, че стопаните не харесали диагнозата на лекарите, и сметнали за по-удачно да изоставят своя приятел на улицата…
Нарекохме овчарското куче Ралф и се борихме със смъртта за него. В клиниката установиха тежко възпаление, направиха ехография и установиха, че в пикочния мехур се е натрупала повече от 2 литра течност. Лекарите направиха всичко необходимо за да спасят бедния самотник… Ралф нямаше сили да яде, нахранихме го със спринцовка, след което моментално заспа.
Списъкът с диагнози беше дълъг: цистит, който не позволяваше на кучето да ходи до тоалетната самостоятелно, фистули под опашката, напреднал бактериален дерматит, ентероколит, болки в лапите и гърба, които му пречат при ходене. Въпреки всичко имаше малък шанс кучето да оцелее.
Първите пет дни бяха най-трудни, но след това малко се успокоихме, защото Ралф започна да се изпрявя и да се движи сам. На разходката той извървя няколко метра и легна да си почине, но след това отново стана и тръгна напред със залитащи лапи. Кучето нямаше намерение да се отказва и това ни даваше надежда.
Скоро Ралф си възвърна апетита, стана по-активен и се възстановяваше. Оказа се, че знае добре командите и ги изпълняваше точно. Ден след ден, седмица след седмица, кучето възръщаше онзи блясък и величие присъщо на овчарските кучета.
Сега Ралф е здрав и енергичен красавец, който чака своето ново семейство, което да го обича и да се грижи за него, така както всяко едно куче заслужава.
Понякога минаваме през трудни моменти, в които не виждаме изход, но докато има кой да застане до нас и да ни даде капка надежда, няма начин да се откажем, така както кучето Ралф никога не се предаде.
Споделете тази статия с вашите приятели!
