След тридесет години брак Том и Емили били изгубили искрата помежду си. Те рядко общували помежду си и Том често се оплаквал, че жена му пренебрегва себе си. Един ден тя била откарана с линейка и истината го разтърсила.
Том и Емили бяха женени от три десетилетия. Те се срещат в университета, и любовта им пламва от пръв поглед.
Емили беше президент на студентския съвет, винаги най-популярното момиче в училище. Междувременно Том беше музикант, който можеше да накара всички момичета да припадат по него.
Въпреки цялото внимание, което им обръщаха съучениците и приятелите им, те имаха очи само един за друг. Те бяха любимци на випуска и със сигурност най-известната двойка от випуска.
Когато завършват, те продължават да работят в различни сфери, докато живеят заедно. Емили става успешен маркетинг мениджър, докато Том работи в ИТ компания и ходи по музикални участия вечер.
В крайна сметка те решили да се оженят, когато имали достатъчно пари, за да създадат семейство. Емили ражда красиво дете на име Линдзи, която вече е на 25 години и живее в Ню Йорк, работейки в голяма дигитална компания.
Те били щастлива двойка и красивите снимки, които висят на стената на дома им, им напомнят за всички тези мигове всеки ден. Бяха свикнали да организират вълнуващи пътешествия с дъщеря си, водейки я в увеселителни паркове, зоологически градини и красиви живописни места на почивка през годините.
С порастването на Линдзи обаче тези пътувания започнали да намаляват. Детето се мести в друг щат, където решава да преследва собствената си кариера. Докато родителите й живееха в Тексас, тя бе на източния бряг, като за жалост почти не ги посещаваше.
Тъй като единствената им дъщеря вече не беше до тях, а и възрастта им си казваше думата, Том и Емили се превърнали е домошари. Емили напуснала работа, преследвайки страстта си към градинарството, за да прекарва времето си в спокойствие.
Междувременно Том напуснал ИТ сферата и решил да създаде малък бизнес за ремонт на компютри в гаража си, за да поддържа притока на пари за ежедневните им разходи.
С техните страсти в различни области и без дъщеря, която да ги свързва, Том и Емили почти не общували. Прекарваха времето си в отделни стаи, и често се карали за битовизми.
Том не обръщаше внимание на жена си, оставяйки я да върши домакинската работа, докато той си гледаше работата. Той очакваше тя да му служи, тъй като според него това е, което съпругите трябва да правят за своите половинки.
Емили, къде е любимата ми синя риза?“ – извика Том.
“Изпрала съм я. Просто си облечи зелената”, отговори Емили от другата стая.
“Какво? Мразя зелената си риза!” – извика й той.
“Тогава избери нещо от гардероба, имаш толкова много дрехи. Къде отиваш изобщо?” — отвърна тя.
„Излизам да пийнем с приятели. Не ме чакай!“
Когато Том приключи с работата, той отиде да се срещне с няколко свои приятели в бара. Те прекараха цялата вечер там, докато Емили беше вкъщи, гледайки телевизия през сълзи, жадувайки за предишната здрава и щастлива връзка със своя съпруг.
Тя не можеше да разбере как Том може да излиза на питиета всяка седмица, а те не са излизали на среща от години, на ресторант, дори на кино. Те почти не говореха помежду си и дори по време на хранене у дома почти не общуваха.
Тяхната рутина остава същата години наред. Том прекарваше целия ден в гаража, докато Емили се занимаваше с цялата домакинска работа, като готвене, почистване и поливане на растенията.
За Емили градината беше най-голямото съкровище и начин да избяга от проблемите . Тя обичаше да се грижи за своите растения и цветя, като се уверяваше, че те цъфтят красиво. Хранеше и двете си любими градински котки, Джени и Рудолф.
Тази вечер за вечеря Емили реши, че е уморена от такъв монотонен живот и се опита да направи нещо различно. Тя намекна на Том, че не са били на среща от известно време, нито той й е правил подарък. „Не мисля, че съм получавала цветя от теб от две десетилетия, Том. Вече няма романтика в нашата връзка“, каза му тя.
Том се присмя. „Прекалено стари сме, за да търсим романтика в живота си. Какво сме ние, тийнейджъри? Погледни се! Не си толкова свежа, колкото беше. Красотата ти е избледняла, а и вече не се грижиш за себе си.”
Емили усети как очите й се пълнят със сълзи. — Значи това мислиш за мен? Просто стара мома?
„Е, ако положиш усилия да поправиш външния си вид, тогава може би ще се почувствам развълнуван да те изведа на среща“, отговори той, преди да приключи с вечерята си и да се отправи право към хола, за да гледа телевизия.
Емили изми чиниите в сълзи. Тя се взря в прозореца пред себе си и не видя нищо освен стара жена. Може би е прав, помисли си тя.
Чувстваше се несигурна в себе си и сякаш започна да вярва на думите на съпруга си, защото не беше чувала комплимент от него от десетилетия. Емили се чувстваше унижена и мислеше, че вече не е красивото и популярно момиче, което беше преди години.
Вместо да копнее за среща със съпруга си, тя реши, че ще насочи енергията си към включването му в ежедневните си планове, за да могат да прекарват повече време заедно. На следващия ден тя помоли Том да й помогне с цветната градина.
Том мразеше домакинската работа и когато разбра, че тя има нужда от помощ в градината, побесня. Той никога не разбираше защо Емили продължаваше да се грижи за градината, мислейки, че това е толкова безполезно хоби.
„Знаеш колко много мразя тази градина. Това е загуба на пари и време. Няма да си губя времето да работя върху нея“, извика той.
„Но имам нужда от помощта ти, Том. Не се чувствам добре и просто наистина трябва да полея тези растения“, отговори слабо Емили, тръгвайки към гаража, където беше съпругът й.
— Тогава работи по-малко! — извика той. — И без това никой не те е карал да се грижиш за тази градина.
Емили въздъхна и се върна обратно в къщата. Тя искаше да спори със съпруга си и да му каже, че прави много повече всеки ден, отколкото просто да се грижи за градината си, но не посмя.
Вместо това тя отиде в стаята, легна на леглото си и пусна телевизора. След известно време започна да се чувства още по-зле и заспа. Няколко часа по-късно Том чу звука на линейка отвън, който наруши силната музика, която бе пуснал.
“Какъв е този звук?” – изсумтя той. Той се подразни от шума и реши да го провери. Отвори вратата на гаража и видя жена си на носилка и линейка чакаща отпред.
“Изчакайте!” извика той, но беше твърде късно. Линейката беше потеглила с включени сирени.
Том бързо последва линейката с колата си. Когато пристигна в болницата, той откри жена си в спешното отделение и се втурна да попита доктора какво се е случило. “Какво й става? Защо е откарана в болница?” попита той.
„Тя е прекалено уморена, и това компрометира имунната й система. Ще трябва да остане тук няколко седмици, за да можем да я наблюдаваме и да направим някои изследвания“, обясни лекарят.
Когато Том видя жена си, той попита защо е толкова уморена. — Казах ти, че тази градина е безполезна.
Емили поклати глава и очите й отново се напълниха със сълзи. Само ако осъзнаваше всички други неща, които правя за него всеки ден. Тази градина е единственото нещо, което ме поддържа жива, помисли си тя.
Въпреки забележката на Том, всичко, което Емили поиска, беше той да полее цветята у дома, докато нея я няма. Том се съгласи, но когато се прибра вкъщи, забрави за тях и те изсъхнаха.
Следващият път, когато Том дойде да види жена си, тя беше все още наранена, реши обаче да прогони мислите си и вместо това го попита как са цветята. „Как е моята градина?“
Том беше объркан, но реши да признае, че е забравил за тях. “Съжалявам, бях толкова зает с работата, че ги забравих. Изсъхнаха”, призна той.
При това пулсовият монитор регистрира аритмия на пулса на Емили. Лекарите я помолиха да не се стресира, тъй като това ще влоши състоянието й. В крайна сметка се случи.
Том започна да осъзнава колко лош съпруг е бил за Емили. Тя почти не поиска нищо през тридесетте им години брак, но когато го направи, той дори не можа да й го даде.
За да се увери, че Емили се възстановява бързо, Том реши да действа. „Не се тревожи, Емили. Ще имаш красива градина, която ще те чака, когато се прибереш у дома. Така че си почини, за да се прибереш бързо“, каза той.
На следващия ден Том купи и засади нови цветя за градината на Емили. Озелени моравата красиво и се опита сам да се грижи за тях, докато жена му се върне.
Том я взе с колата им, когато се съвзе и тя беше поразена от изненадата на съпруга си. Предният им двор беше пълен с красиви цветя и тя грееше от щастие.
В този момент Том видя колко красива е жена му. Тя имаше младежки блясък и това му напомни за първата им среща в университета преди години.
В крайна сметка Том осъзнава, че не е нужно много, за да направи Емили щастлива, и въпреки това я пренебрегваше толкова дълго. Той обеща да стане по-добър съпруг и да постави брака им на първо място пред всичко останало в живота. В края на краищата тя му бе посветила толкова голяма част от живота си, че беше редно и той да направи същото.
Този следобед Том се отправи към мола, за да купи на Емили нова рокля и я покани на среща в изискан ресторант в центъра, като това разпали отново пламъка между двама им.
Том не можеше да повярва на очите си, когато видя как сияе Емили. За него тя беше толкова красива, колкото, когато се ожениха преди тридесет години, и усмивката й беше толкова заразителна, че можеше да накара цялата стая да спре и да се втренчи.
От тази история можем да си припомним едно, че жените са като цветята. Ако се грижите за тях, те процъфтяват. Ако ги пренебрегнете, те избледняват.
