Разхождайки се в централен парк, Ню Йорк, след дъжд, Лейла забелязва черно петно в храстите. Приближавайки се, момичето видяло слаб и изтощен гарван. Нещо в очите му я накарало да разбере, че тази птица има нужда от помощ. Със свито сърце, Лейла взела внимателно гарвана и го отнесла у дома.
В продължение на няколко седмици момичето се грижело за гарвана, хранела го и наблюдавала състоянието му. Тя дори му дала име – Макс. С течение на времето Макс не само възвърнал силите си, но и станал неразделен спътник на Лейла.
Жената осъзнала, че е време да пусне Макс на свобода, Макс обаче, за изненада на Лейла, не показал никакво желание да отлети. Вместо това той се включил активно в нейното ежедневие. Когато жената разхожда кучето си, Макс ги придружава, скачайки от дърво на дърво или просто седейки на рамото на Лейла. Изглеждало сякаш, птицата й благодари за грижите, помагайки по свой начин в дребните домакински задължения.
Всеки ден ставало все по-очевидно, че Макс не е просто птица, а истински приятел и помощник на Лейла. Той не само направил живота й по-интересен, но и всеки ден й напомнял колко е важно да бъдем мили и грижовни. В края на краищата, понякога дори малък жест на доброта може да донесе неочаквано и невероятно приятелство.
Историята си Лейла споделя в социалните мрежи и събира хиляди реакции от потребители, като някои от тях дори споделят лични преживявания с птици, на които са помагали. Това ни навежда на мисълта, че животните могат да бъдат благодарни, дори да го показват по свой си странен начин.
