Бабин ден е! Да благодарим в душите си на всички лекари, сестри и акушерки, които улесняват раждането на децата ни, както и на онези, които са насочили усилията си към това да направят възможно тяхното зачеване, когато то не идва само. Нека висша сила да направлява ръцете им и да води умовете им в полза на човешкото благо! Честит да им е празника!
Традицията повелява:
Според традицията Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
Целуни ръка на твоята БАБА си или мислено й изпрати благодарност за женската сила, която ти е предала!
Розмари Де Мео напомня: “ БА” на старият ни български език означава душа, а „БА БА” – стара душа, душата най-близо до слънцето. От там идват българските думи :
Съд ба, рож ба, дар ба, сват ба, тъж ба, весел ба, мол ба, еж ба, дел ба…
Някога Ба Ба е било титла, която се е давала на старейшина или на заслужил, знаещ, вещ човек. Не случайно в много земи на изток от нас продължава да се използва тази дума, с това предназначение. Всички слушали старата, мъдра душа, че най-дълъг път била извървяла, най-много сълзи била изплакала и най-много битки била водила…
После Баба започнали да наричат най-вещата (можещата) жена – Вещицата! Тя имала цяр за всичко, знаела Думите на душата (БАела) и само тя израждала рожбите (БАбувала). Сега Бабата е най-старата жена в рода и в много обичаи и обреди заема почетно място. Бабинден е празник на Бабата. Нека всеки, който още си има Баба, да отида да й целуне ръка. Че няма по-силна магия от бабината добра дума!“
Почети Бабин ден в душата си дори още в дома ти да не е проплакало бебе. Благодари за нещата, които имаш. Насочи вниманието си навътре към себе си. Съсредоточи се. Почувствай силата на Жената в теб. Носиш я независимо дали си свикнала да чуваш гласа й или напротив – постарала си се да го заглушиш, за да не те отклонява от решенията, дисциплината и да не те занимава с нуждите си.
Повикай я, усети я, чуй я, представи си я и й се довери. Позволи й да те води по пътя към случването на твоите лични чудеса. Колкото по-често и по-внимателно се ослушваш за нейния зов вътре в теб, толкова повече ще се превръщаш в Нея. А Тя може да чете знаците по пътя ти. Бабин ден е! Позволи на Жената в теб да се роди!
