82-годишна жена все още ходи 15 км пеша от село Кутела до хижа Преспа, където е работила 15 години. Лицето на баба Минка е обгоряло от родопското слънце. Тя крачеше с малки, бързи стъпки и лека усмивка. На гърба й голям чувал, пълен с тикви и ябълки. Около 5-6 кг носеше, разказват от БТВ.
15 години баба Минка и съпруга й работят на хижа Преспа. Не е имала възможност да учи. По ръцете й ще познаеш – цял живот в труд на нивата
Двете им дъщери порастват в планината, малко след това съпругът й умира. Има 4 внучета и 2 правнучета. Днес живее сама. Но на 82 години все още човек може да я срещне крачеща към хижата.
“Много хубави хора, идваха всички, ама трябва да се отнасяш към тях, те са на почивка. Там хубав живот карахме… Всичко правехме – перяхме, почиствахме. Готвач имаше и лелички имаше. Имахме животни и през зимата ги сваляхме надолу”, казва тя.
Колко сила и смелост има тази жена: “И зимата съм ходила. Не ми беше студено, вървях, не беше трудно. Не е ме е страх, вървяла съм спокойно, без да ме е страх”, казва тя.
Винаги с чувалчето, все да занесе нещо нагоре. Баба Минка чака лятото. Да тръгне пак нагоре. Ако я попиташ ще ти отговори с усмивка, че е щастлива.
Какъв ли е животът, когато го гледаш отвисоко? Сигурно прекрасен, щом и самотата не тежи.
Източник : БТВ / “Изгубени във времето”
Снимки : Евгений Милов
