През 1999 г. мъж на име Лорънс Антъни решава да се престраши и да помогне на стадо диви слонове в Южна Африка, въпреки непредвидимото им поведение, от което се страхуват дори местните рейнджъри. Лорънс, който печели прозвището „шепнещият на слонове“ заради специалната си комуникация с тези животни и става известен по света със своето отношение към тях. Той осъзнал, че слоновете се нуждаят от време, за да свикнат с присъствието на хора, затова решил да ги изчака колкото е нужно, докато спечели доверието им.
Лорънс търпеливо прекарвал време със стадото, предлагайки им храна и вода, като постепенно те започнали да приемат присъствието му. Той помогнал за извеждането на десети групи слонове от опасното блато на твърда земя, след което животните поели по своя път, а Лорънс се върнал към работата си като природозащитник. Животните го навестявали всяка година в резервата, като знак на благодарност и срещите били документирани от местните телевизии.
С годините Лорънс се разболял и се наложило да напусне резервата, заживявайки във на десетина километра от резервата. Един ден роднините му забелязали на прозореца стадо слонове. Оказало се, че 31 слона са изминали 12 километра и почти два дни, за да открият къщата на Лорънс, след като осъзнали че пенсионерът вече не работи в резервата.
Сбогуването на Лорънс със старите му приятели продължило няколко дни, след което те си тръгнали, този път вероятно завинаги.
Работата, започната от Лорънс, е продължена от брат му, който споделя страстта към слоновете и мечтае да направи Южна Африка, едно по-добро място за умните животни, които въпреки огромния си размер и плашещ вид притежават големи сърца и благодарност.
