Алберт Швайцер (1875 – 1965) е германски лекар, философ, теолог, органист, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.
Философията на Швайцер е близка до т. нар. „философия на живота“. В центъра ѝ стои самият факт на живота.
В етически план е изведен принципът за благоговение към живота сам по себе си. Швайцер възразява срещу Декартовото „Мисля, следователно съществувам“, противопоставяйки своята концепция: „Аз съм живот, който иска да живее сред животи“.
Основните си възгледи излага в книгите: „Философия на културата I: Упадък и възраждане на цивилизацията“ и „Философия на културата II: Култура и етика“.
Ето и някои от красивите цитати на великия Алберт Швайцер:
- Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.
- Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.
- При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко. Имам право да изляза извън рамките… Пожелавам си шанс, а не сигурност… Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея крушение и успех. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши.
- Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите.
- Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове. Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: „Това Творение е мое.“ Всичко се съдържа в думите: „Аз съм свободен човек.“
- Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем.
- Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет.
- Едно е сигурно. Всичко, което се случва в световната история, се корени в нещо духовно.
- Етиката е безгранична отговорност за всичко живо.
- Греши този, който се мисли за християнин, само защото ходи на църква.
- За да се научиш да молиш, първо трябва да се научиш да благодариш.
- Знанията ми са песимистични, но вярата ми е оптимистична.
- Истинската етика започва там, където престават да използват думи.
Източник : chetilishte.com
