Бездомник помага на жена, блокирана насред пътя, и дава последните си 20 долара. Тя се връща ден по-късно, за да му се отблагодари.
“О, не! Какво ще правя?” — помисли си Мая, когато колата й спря. Беше забравила да зареди гориво и сега бе заседнала насред гората без обхват на телефона. В багажника на колата й имаше туба за бензин. Но можеше ли да открие най-близката бензиностанция?
Точно тогава видя сянката на мъж да се приближава. “Стой далеч от мен! Ще извикам полиция!“ — извика тя на непознатия. Човекът обаче не отстъпи.
От уплахата Мая хвърли тубата на пода и изтича до колата си, като се заключи отвътре. Мъжът грабна тубата и си тръгна.
За какво му беше на този клошар, моята стара туба? — учуди се тя.
Дженсън, мъжът, който грабна тубата за бензин беше местен бездомник. Той знаеше къде да намери най-близката бензиностанция и желанието му беше единствено да помогне на жената, но също разбираше защо тя се страхува от него. Все пак той беше бездомен от няколко години и външният му вид не беше от най-добрите.
Освен това всяка жена, заседнала насред гъсталака, би се уплашила в тази ситуация. Вместо това мъжът реши да покаже намеренията си с действия.
“Здравейте, искам да напълня тубата с бензин“, каза той на служителя, който едва ли беше на повече от 18 годишна възраст.
„Не, човече. Не може, това не е благотворителност. Бензинът струва пари“, каза момчето с презрение.
“Имам пари-”
„Казах не!. не чуваш ли Махай се или ще извикам полиция!“ – каза служителят. Така че Дженсън трябваше да отстъпи. Точно тогава една жена се приближи до него.
„Хей, имаш ли нужда от помощ?“ попита тя.
“Да госпожо. Трябва да напълня тази туба с бензин, защото една жена е заседнала сама по горския път с колата си. Момчето не ме пуска, въпреки че имам пари да платя. Тук ли работите?“ — учуди се Дженсън.
„Да, аз съм чистачката. Моля, дайте ми банкнотата. Ще се върна веднага – отговори тя. Дженсън й даде кутията и последните 20 долара, които имаше, за да я напълни. Няколко минути по-късно жената излезе с пълната туба бензин.
“Много благодаря!” – каза Дженсън и се запъти обратно към гората.
През това време Мая трепереше от студ в колата си. Тя имаше тънко одеяло, но се надяваше, че то ще успее да я стопли за през нощта и ще успее да открие най-близкия град за помощ. Но изведнъж се появи непознатия господин, който бе срещнала по-рано.
Дженсън се приближи до колата и почука на прозореца, вдигайки тубата с бензин. Мая неохотно свали малко прозореца си. „Госпожо, казвам се Дженсън. Напълних тубата с гориво. Нека напълним резервоара ви“, каза той.
“О, БОЖЕ МОЙ! Много благодаря! Съжалявам, че се държах по този начин по-рано”, каза смутена Мая.
„Не се притеснявайте, госпожо, Вие сте сама жена в гората, първо трябва да защитите себе си. Ето, готово“, добави Дженсън, когато приключи с пълненето на резервоара. „Само още нещо, госпожо. Похарчих последните си двадесет долара за горивото. Удобно ли е да ми ги възстановите, защото това бе наистина всичко, което имам?“
„О… нямам пари в брой. Толкова съжалявам. Ето, вземи това одеяло. Скоро ще намеря начин да се отплатя — каза Мая. Дженсън се чудеше какво ще яде през останалата част от седмицата без пари, но бе щастлив, че е помогнал на една бедстваща жена.
Дамата си тръгна и Дженсън не вярваше, че ще се върне, както бе обещала, докато не се появи на следващия ден с банкнота в ръка. „Здравей, Дженсън. Аз съм Мая. Наистина не мога да ти се отблагодаря за снощи, но нека те почерпя един обяд“, каза му Мая.
Тя го заведе в близкото кафене и двамата започнаха да си говорят. Мая го попита защо живее там в гората. Дженсън й каза, че може би това е наказание за начина, по който се е отнасял с другите в миналото.
„Управлявах ресторант в града. Всъщност беше най-добрият по онова време“, започна той. „Дори печелихме награди. Но един ден една бездомна жена влезе и аз се отнесох с нея ужасно. Накарах охраната да я изрита на улицата по най-долния начин. Истината е, че мразех бездомните и бедни хора.”
“Какво стана тогава?” – попита Мая.
„Бездомната жена, която бях изгоних, всъщност изобщо не беше бездомна. Тя бе съпругата на собственика и явно ме е изпробвала. Тя не искала мениджър без състрадание и подход към всички хора и ме уволни на момента“, обясни Дженсън.
„След това не успях да си намеря друга работа в града и жена ми ме изостави, защото бях безработен. Накрая загубих всичко“, завърши той. „Но си го заслужих и сега си получавам урока.“
“Знаеш ли какво? Аз също съм собственик на ресторант. Защо не работиш за мен? Можеш да си проправиш път отново и може дори да станеш дори мениджър в бъдеще. Как ти звучи това?“ – попита Мая. Дженсън веднага се съгласи.
Няколко месеца по-късно мъжът отново бе на крака, но знаеше на кого да благодари. „Здравейте, госпожо. Не знам дали ме помните. Но преди няколко месеца вие ми помогнахте да напълня туба с бензин, когато момчето не ми позволи“, каза Дженсън на любезната чистачка на бензиностанцията.
“А, да! Виж как си се издокарал! Приемам, че сега нещата са много по-добре?“
„Да, госпожо, и съм тук, за да ви предложа работа с много по-добра заплата в добър и изискан ресторант. Какво мислите?” добави той. Дамата отвърнала с ентусиазъм, но Дженсън още не бил приключил с бензиностанцията.
Точно тогава излязъл служителят на бензиностанцията. „Къде отиваш, Синди? Трябва да приключиш с почистването тук!“ — извика той на чистачката.
„Слушай, момче. Първо, трябва да уважаваш тази дама, защото е по-възрастна от теб, и второ, Синди вече не работи тук. Сега тя работи за мен и ще печели много повече от теб“, каза Дженсън.
Той напомни на момчето колко ужасно се бе отнесъл с него онази нощ. „Не знаех, че имаш нужда от помощ за друг човек!“ — каза дежурният, опитвайки се да се защити.
“О, момче. Не разбираш. Мисълта ми е, че не трябва да съдиш хората по външен вид, защото никога не знаеш как ще се завърти живота. Научих този урок по трудния начин. Надявам се ти да научиш своя по-бързо от мен“, каза Дженсън и си тръгна със Синди.
Не съдете хората по външния им вид. Всеки заслужава да бъде третиран с уважение, независимо от положението му.
Учете се от грешките си. Дженсън получи тежък урок, след като бе уволнен от ресторанта, който управляваше дълги години. Но се поучи от това и се изправи на крака, ставайки по-добър и по-мъдър човек.
