Сръндак албинос бе забелязан в Родопите. Фотографът Цветомир Цолов е успял да заснеме природния феномен.
Той е инженер, на 36 г., щастливо женен, с три деца. От 14 години се занимава с фотография, от 11 снима професионално диви животни. Почти всеки ден е на терен в гората и се чувства длъжник на семейството си.
Той работи в Южно централното държавно предприятие и снима за тях и още няколко ловни и горски стопанства. Информирали го, че е видян сръндак албинос и той тръгнал да го издири и да го снима.
Другите животни от неговия вид странят от него, приемат го като чужд, като се броят хората, видели редкия бял сръндак. Сред малцината късметлии е опитният фотограф на дивата природа Цветомир Цолов, успял да заснеме албиноса отблизо. „Бял сръндак, не само на територията на нашата страна, а и в световен мащаб, е изключително рядко да се види. Математически не може да се каже едно на милион или едно на няколко милиона. Тези снимки за мен са най-големият късмет, който съм имал в гората”, споделя той.
Уникалните кадри са заснети с цената на много студ и завидно търпение. „Сутринта температурата беше минус 9 градуса, достигайки максимум около 1 градус. Аз в укритието прекарах 8 часа и 25 минути.
Без никакво отопление, само с апаратурата. Едва на шестия час понечих да стана и леко да се раздвижа вътре”, обяснява още фотографът.
Албиносът е плод на близкородствени връзки. Видимо е на поне 5 години. За това време обаче никой никъде не го е виждал. Няма как да е дошъл отдалече, тъй като сърните са уседнали животни с тесен ареал. „Вероятно по-скритият начин на живот, по-затвореният начин на живот, особено на сръндаците, е позволил той да не се види и да оцелее в природата”, предполага инж. Здравко Бакалов от ЮЦДП.
Разнообразието на фауната в Родопите е сред многото причини да се разходим в планината. Дивите животни рядко допускат хора до себе си и в общия случай не е желателно да ги притесняваме. За сметка на това живописните планински ридове предлагат достатъчно пешеходни маршрути извън ловните територии.