Той е човекът, който накара няколко поколения да въздишат по неговата поезия и да откриват собствените си чувства, мисли и преживявания чрез нея. Дори сега, толкова години след кончината му, великите му стихове продължават да ни вдъхновяват, натъжават или усмихват.
Винаги може да намерим повод да си спомним за великото творчество на този прекрасен творец. Отдаваме почит към таланта на поета с три от най-знаковите му стихотворения:
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
+++++++++++++++++++++
Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени –
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках… Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам… Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него – кълбо
жици, жици… Контактът – изваден…
+++++++++++++++++++++++++++++
“Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
…и топлината на една ръка…”
+++++++++++++++++++++++++++++
Аз исках да ти кажа две слова –
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях –
кога ли съм се учил на това?Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!Аз исках да ти кажа две слова –
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах – не можах…
Кога ли съм се учил на това?
Споделете тези три прекрасни стихчета с вашите приятели!
