Момче вижда двама самотни полицаи и използва парите, които е спестил за подарък за рождения ден на майка си, за да ги усмихне. На следващия ден две полицейски коли спират пред къщата му.
На Дийн му липсваше баща му. Полицай Франк О’Нийл загива при изпълнение на служебния си дълг преди шест месеца и не минаваше ден, в който Дийн да не мисли за него, усмивката му, смеха му.
След смъртта на Франк, майката на Дийн, Ейми, мести семейството си в Калифорния, далеч от тъжните спомени. Това беше причината, поради която сърцето на Дийн затуптяваше, всеки път когато виждаше полицаи…
Дийн беше в мола и търсеше подарък за рождения ден на майка си. Щеше да бъде тежък ден, първият рожден ден на Ейми без Франк, така че детето искаше да зарадва майка си с нещо специално.
Беше взел спестяванията си и се оглеждаше за нещо, което баща му би купил. Беше хвърлил око на красива гривна, за която щеше да похарчи всички пари, които имаше у него.
Когато Дийн влезе, той забеляза полицейска кола, паркирана пред страничния вход на мола, а вътре имаше двама полицаи. Той мина покрай тях и ги поздрави.
Един акт на доброта може да промени живота ви.
— Здравей — усмихна се той. „На наблюдение ли сте, господа полицаи?“
По-възрастният полицай се ухили. — Хей, хлапе! той каза. „Не съвсем. Помолиха ни да държим под око човек, представляващ интерес, който се мотае тук, но за сега няма особено движение!“
— Да — въздъхна по-младото ченге. „Момчетата, които трябваше да поемат поста, явно са се отзовали по сигнали. Няма обяд за нас!“
— Много жалко — каза Дийн съчувствено. Той махна на полицаите и влезе в приятната хладна атмосфера на мола.
Тогава му хрумна идея, която беше сигурен, че е вдъхновена от баща му. Отиде до заведението за пици и си поръча две големи двойни пеперони с допълнително кашкавал и няколко ледено студени газирани напитки.
Дийн излезе навън и занесе пицата и напитките в патрулната кола. — Хей — каза той. “Виждам, че не ви е лесно да седите закотвени тук, хапнете по една пица.”
— Хлапе — възрази възрастният мъж. — Не трябваше!
Дийн сви рамене, смутен. „Не е нищо особено“, каза той. „Знаете ли, баща ми беше полицай. Аз… предполагам, искам да направя нещо хубаво за неговите колеги полицаи.“
“Къде е баща ти?” — попита по-младото ченге.
Дийн стисна устни, за да не се вижда как треперят, преди да отговори: „Той почина преди шест месеца. Живеехме в Портланд, но майка ми искаше да започнем отначало. Липсва ми много…“
По-възрастният мъж каза нежно: „Сигурен съм. Той е умрял при изпълнение на дълга си?“
— Да — каза Дийн. “Казаха, че е герой, и ни дадоха медал и всичко останало? Но все още ми липсва. Иска ми се да не беше герой. Имам нужда от баща повече от герой.”
— Знам какво имаш предвид — каза по-младото ченге. “Как се казваш?”
— Дийн — каза той. “Дийн О’Нийл. Трябваше да купя подарък за рождения ден на майка ми за утре. Тя не иска да празнува, нито да прави торта, нито нещо подобно. Наистина е тъжна.”
— Дръж се, хлапе — каза по-възрастният офицер. „Няма да е все така…“
Дийн вдигна рамене. — Предполагам — каза той. „Мама каза, че ще е по-добре в Калифорния, но тук се чувствам доста самотно. Както и да е… Благодаря за вниманието и лек ден!“ Дийн се върна в мола, за да потърси картичка за майка си.
След това, което похарчи за пицата, момчето просто нямаше достатъчно пари за гривната. Той намери картичка, която смяташе, че ще й хареса, и се запъти към вкъщи. Никога не си е представял, че ще види полицаите отново.
Когато Дийн пристигна от училище на следващия ден, пред вратата му бяха паркирани две полицейски коли! Той веднага помисли, че нещо не е наред и изтича в къщата с викове: “МАЙКО!”
Майка му излезе от кухнята, изчевена и смутена. Някой беше залепил голям плакат „Честит рожден ден“ в хола и от кухнята се носеха прекрасни миризми.
— Мамо? — попита Дийн. “Какво става?”
Тогава по-възрастният полицай, когото Дийн срещна пред мола, влезе, носейки голяма, изискана торта за рожден ден. — Здравей, Дийн! – каза офицерът, усмихвайки се. — Точно навреме дойде!
Други полицаи бяха в кухнята, рязаха зеленчуци за салата и приготвяха някакви вкусни хапки! — Какво… — ахна Дийн. “Какво става?”
„Това е комисия по посрещане“, каза по-възрастният офицер. „Едно птиченце ни каза, че семейството на колега офицер се е преместило в нашия град и искахме да ви накараме да се почувствате добре дошли!“
Тогава Дийн забеляза купчина подаръци на дивана. “Какво е това?” попита той.
Майката на Дийн каза: „Някак си полицаите са разбрали, че днес е рожденият ми ден! Не е ли прекрасно това? Всички ми донесоха подаръци!“
По-възрастният офицер намигна на Дийн. „Госпожо, ние сме тук, за да помагаме и служим на нашите граждани!“
Вечерта, която се очертаваше да бъде тъжна и самотна, се оказа прекрасно празненство за Дийн и Ейми. Четиримата полицаи приготвиха страхотна вечеря, изпяха „Честит рожден ден“ и дори измиха чиниите, преди да си тръгнат.
Те също така поканиха Ейми и Дийн за полицейския пикник, който беше насрочен за уикенда. — Дийн — каза Ейми. “За първи път чувствам, че не сме сами миличък. Ще се оправим.”
Какво можем да научим от тази история?
Един акт на доброта може да промени живота ни. Когато Дийн прояви солидарност с полицаите, той отвори вратата към приятелство, което щеше да помогне на него и майка му да се установят в общността.
Първото задължение на полицията е да защитава и служи на хората. Когато полицаите научили през какво преминават Дийн и майка му, те направиха план да ги накарат да се почувстват добре дошли.
ТЕКСТ И ПРЕВОД : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
