Наблюдавам жените от най-ранното си детство и мисля, че жената има смелост и решителност, които нямат нищо общо с мъжките.
Мъжът е доста несигурно и в основата си слабо същество.
Мисля, че това, което жените харесват у мъжете, е детската им страна, защото всяка жена има силен майчински инстинкт. Жената има невероятната способност да приема нещата много дълго време. Тя приема, тя търпи, но в деня, в който каже „не”, това значи не.
А когато един мъж казва „не”, това винаги значи малко „да”. Той напуска жената, прави скандал, затръшва вратата, но тя винаги остава леко отворена. Защото той очаква тя да каже: „Върни се, скъпи.“
И напротив – когато една жена затвори вратата, тя е наистина затворена. Докато това обаче стане, може да минат години.
Същото е и по отношение на секса. Мисля, че когато една жена изневерява на мъжа си, това значи, че двойката има истински проблем.
А когато един мъж мами жена си, главата му не участва в това, което се случва. Става дума само за секс. Разбира се, това не значи, че човек трябва да го прави, но актът няма същия смисъл.
Мисля, че жените са много по-праволинейни. Когато една жена обича, тя не се поддава на съблазън. Това не значи, че не поглежда другите мъже, както ние гледаме някоя красива жена, не.
Но аз познавам много мъже, така наречения тип „мачо”, които имат такова его, че се поставят на едно несъществуващо ниво. Те се хвалят на приятелите си със своите авантюри, разказват с кого са мамили жените си. Когато обаче ги попиташ: „А не мислиш ли, че жена ти прави същото”, ще отговорят: „Моята жена? Никога!” Доста е глупаво.
Жените не постъпват така и затова им се възхищавам. Но това, заради което най-много ги обичам, е тяхната удивителна способност, която ние, мъжете, никога няма да имаме – да носят и раждат деца. Това е толкова невероятно. Бих искал да мога да разбера какво е чувството да носиш в себе си две същества.
Освен това очаквам с нетърпение жена да стане президент, защото жените са шампиони на организацията и контрола. Понякога прекалено. Мисля, че когато жени станат президенти, много неща ще се подобрят. Имам право да го кажа, защото съм мъж. Може да не се хареса на някои от нас, но аз казвам каквото мисля.
Ние, мъжете, имаме моменти на слабост, които са очарователни, но има върху какво да се работи.
Кристоф Ламбер е френско-американски актьор, сценарист, продуцент и писател, роден на 29 март 1957 г. Първата си голяма роля получава през 1984 г. във филма на Хю Хъдзън „Тарзан от рода Грейстоук“ по книгата на Едгар Бъроуз.
Със следващата си роля в „Метро” на Люк Бесон става известен, като за превъплъщението си в образа на Фред получава награда „Сезар“. Следват роли в „Шотландски боец“, в който си партнира с Шон Конъри, „Сицилианецът“ на Майкъл Чимино и „Да убиеш свещеник“ на Агнешка Холанд, „Аз те обичам“ на Марко Ферери, „Ход с коня“, „Макс и Джеръми“, „Северна звезда“ и др. Автор е на два романа.
Кристоф Ламбер е снимал три пъти в България – лентите „Версенжеторикс”, „Далида” и годината на дивия заек”. Освен това той участва във филма на Ники Илиев „Чужденецът”.
със Софи Марсо
в „Шотландски боец“
Източник : chetilishte
Споделете тази статия с вашите приятели!
