Тази история е за това как животните имат големи сърца и са способни да съчувстват дори повече от много хора.
В стара селска къща живеела възрастна двойка. Старците били самотни и компания им правил само котката Парамон. Повече от 10 години котката винаги е била близо до пенсионерите, които го обичали лудо, и той се отнасял с уважение и мъркане към тях. Едно от любимите забавления на Парамон било да ходи на риболов със стопанина си.
Един ден Парамон бил летаргичен и депресиран. Старците решили, че котката е болна. Въпреки влошеното си здраве, котката нямала навика да си стои у дома, така че по навик излязла на разходка. Когато Парамон не се върнал след няколко часа, стопаните отишли да го търсят.
Няколко дни дядо и баба търсили котката, но от нея нямало и следа. Стопаните решили, че тъй като е остарял, котката е тръгнала да търси място за последнотите си мигове… или просто е решила да обиколи широкия свят.
Няколко дни по-късно обаче старците се събудили от добре познатия звук и мяукането на Парамон. Когато отворили вратата, заварили не само котката, но и бебе лебед, чието крило било счупено.
За всички било чудно как и какво се е случило през това време, и как котката е успяла да доведе болното лебедче до вкъщи, но въпреки това възрастните хора завели птицата на ветеринар, в лечебницата се погрижили за нея и тя останала да живее в къщата, където била поставена в малък кашон. Парамон често посещавал лебеда, като се опитвал да го стопли с топлината си.
Когато времето се затоплило, птицата се възстановила и укрепнала, така че двойката решили да я заведат до езерото, където вече били поставили къща, построена от дядото.
Скоро след това обаче, лебедът отново бил на прага на селската къща, където довел половинката си, след известно време на брега се появило гнездо и тогава старците видели малките птици, плуващи по водната повърхност. Благодарение на обикновенното селско коте, птицата намерила своят път в живота, намерила любящи хора, които да я подслонят и излекуват.
През есента птичето семейството отлетяло на юг, и се наложило да изоставят Парамон и добрите старци, но с идването на жегата лебедите отново се завърнали, и първото място което посетили било малката селска къща и котката герой, която била “виновна” за тяхното щастие.
Понякога животните ни показват какво значи да обичаш и помагаш, какво значи да бъдеш истински човек и да не очакваш нищо в замяна за добрината, която даваш, така както едно обикновенно селско коте е дало втори живот на една птица.
Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!
