Белите жерави са на ръба на изчезване, останали само 150 екземпляра от този красив вид. Те са едни от най-големите птици в Северна Америка. Въпреки това изглежда, че краят им е близо, докато през 1990 г. в Уисконсин, орнитологът Джордж Арчибалд не решава да се опита по някакъв начин да ги спаси от изчезване.
Той създава програма за отглеждане на птици на закрито. Веднага възниква първият проблем. Когато птиците се излюпят, те се привързват към първото същество, което видят, в природата това е възрастен жерав, но отсреща стои човек. Арчибалд има само няколко възрастни птици, недостатъчни за цяло стадо. Има само едно решение и то е да изиграят природата. За да прикрие човешката форма, той и екипът му от хора, които се грижат за излюпването на жеравите, носят бели костюми с кукла птица на ръкава.
През следващите няколко месеца птиците следват маскираните дресьори, които ги учат как да се защитават сред природата и да оцеляват. Те обаче не са предвидили решаващ проблем, който е, че видът лети на юг към района на Персийския залив през зимата. Свободно отглежданите птици инстинктивно знаят къде да мигрират, но лабораторните птици трябва да се научат накъде да летят. За екипа на Арчибалд миграцията на птиците е основна пречка, тъй като хората не могат да летят.
Въпреки това Арчиблад случайно гледа видео, в което канадският пилот Бил Лейшман обучава гъски да го следват за забавление. Това го мотивира да създаде програмата “Операция Миграция”. Той и екипът му започват да обучават птиците, като периодично пускат звука на свръхлек самолет. С течение на времето птиците започват да следват този звук.
През 2001 г., Арчиблад решава да наеме Лейшман. Канадец в костюм на жерав се качвa в самолета и излита, следван от ято бели жерави… 48 часа по-късно ятото каца безопасно във Флорида. Оттогава птиците мигрират без проблеми. През това време този упорит орнитолог и смелия пилот, отвеждат 191 птици във Флорида.
Днес белият жерав е все още застрашен вид, но има много по-голям шанс да оцелее, като популацията им не е критично застрашена и с времето тенденцията е в позитивна насока. Благодарение на един учен и един смел пилот, тези птици ще продължат да съществуват на нашата планета. Това доказва колко важна е връзката между хора и животни, както ние имаме нужда от тях, така и те имат нужда от нас!
