Писмо до моя стопанин Днес сутринта, когато се събудих, ти вече беше на крак и приготвяше куфарите.
Ти взе каишката. Как се зарадвах! Малко разходка преди да отидем на почивка. Качихме се на колата.
Спря в края на тротоара.
Вратата на колата се отвори, ти ми подхвърли пръчка…
Тичах, тичах след нея, намерих я… Но когато се обърнах, теб вече те нямаше. Обзе ме паника и започнах да бягам с всички сили да те догоня, но това беше безполезно!
Ден след ден започвах да ставам все по-слаб. Към мен се приближи някакъв човек, сложи ми примка на шията и се оказах в клетка. Там чаках твоето завръщане, но ти така и не дойде. Вратата на клетката се отвори, но това не беше ти.
Това беше някакъв човек, който ме взе. Отведе ме в стая, където миришеше на краят. Настъпи моят последен час. Скъпи стопанино, искам да знаеш, че независимо от това, което направи с мен, твоят образ беше пред очите ми, когато изпусках сетния си дъх, и, ако можех да се върна на земята, веднага бих дотичал до теб, защото те обичам!
Кучетата идват в нашия живот за кратко, но винаги оставят незаменима и силна следа у нас, която никое друго живо същество не би могло да остави. Ценете ги, защото бъдете сигурни, че те ви обичат повече от самите себе си! В памет на нашите пухести любимци, които вече не са сред нас.
Споделете тази статия с вашите приятели!
