Кучето завързано за дърво в момент, когато навън било минус 30 градуса. Животното било толкова здраво завързано, че дори не било възможно да достигне снега с муцуната си, за да утоли жаждата, която го измъчва. Кучето било в това положение повече от едно денонощие.
Спасението за кучето идва в лицето на благотворителната организация за защита на животните група „Шанс“. Жена на име Елена поема отговорността за кучето, тя го лекува, подслонява го у дома си за известно време и дори му намира любящи стопани. След като Елена е решена да разбере причината бедното куче да бъде оставено в безпомощно състояние, се оказва, че този брутален акт по отношение на животното е “наказание” за повредени мебели в къщата. Елена не върнала кучето на старите стопани тирани, а подала жалба в полицията.
Кучето получило името – Монти. Монти беше див и енергичен, не знаеше как да ходи на каишка, не беше напълно запознат с правилата за поведение на обществени места. Освен това Монти бил объркан, новият живот бил изключително стресиращ за кучето – други животни, хора, транспорт … Кучето трудно свиквало с всичко това, но Монти бил мило куче, не бил озлобен, постепенно животното преодоляло фобиите си. Тогава Монти се заинтересувал от света около себе си и с нетърпение започнал да изучава всичко наоколо.
Елена разказа колко впечатлен бил Монти, когато за първи път видял конете. Той лаеше развълнувано, опитвайки се да каже нещо на стопанката си на кучешкия си език, а тя се усмихваше, сякаш доволна, че най-накрая кученцето се радва на красотата на природата.
Когато един ден Елена излязла на разходка с Монти, те срещнали момиче на име Алена. Момичето дълго време търсило забавен и енергичен домашен любимец. Тя видяла Монти, който я покорил от пръв поглед и искала изявила желание да го осинови.
Първите месеци живот с Монти били пълен провал, като кучето повредило повечето мебели вкъщи, но Елена не се отказала и с много труд и помощ от терапевти, Монти се превърнал в едно добро и послушно момче, което озарявало всички с красивата си душа.
След няколко години новата стопанка на Монти се мести в Италия, и разбира се, взела Монти със себе си. Те вечеряли заедно в скъпи ресторанти. Веднъж Монти седнал на един стол като истински аристократ. Първоначално Алена се смутила от това поведение и помолил домашния любимец да легне под масата, но собственикът на заведението я уверил, че всичко е наред и кучето не безпокои никого. Освен това поискал да направи снимка на кучето, бил толкова впечатлен от Монти.
Има една притча, която гласи “Няма да е все така”, и тя със сигурност може да се отнесе за кучето Монти, което едва оцеля, но след няколко години се храни на стола в скъп италиански ресторант. Никога не губете надежда…
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
