Докато кара моторна шейна в своя район, горски от тайгата забелязва вълк, паднал в дълбоко дере. Не оставяйки звяра в беда, горският решава да му помогне на животното да се измъкне, тъй като вълкът бил в безизходица и не можел да го направи сам.
Осъзнавайки, че хищникът бил все още малко вълче изоставено от майка си, мъжът решава да го приюти докато поукрепне. След като бързо свикнал с живота в двора на горския, вълкът не само стана негов приятел, но и се привърза към човека, тъй като не можел сам да си набави храна.
Мъжът пуснал животното на свобода, но след година вълкът отново се появил в къщата на горския, но този път се държал необичайно, избягал от двора и завел до безлюдно място навътре в тайгата, където в дъното на пропаст седяла бедстваща жена, която не можела да излезе. Мъжът бързо набавил нужните инструменти и се вързал с въже, като по този начин успял да я изтегли.
Март месец в тази част на Русия било много студено и трябвало да се действа бързо, лесничеят обаче успял да спаси жената и да я доведе до хижата си.
С течение на времето тя станала негова съпруга и двамата заживели щастливо, а вълкът останал да живее в двора им.
Тази легенда ни показва как един акт на доброта може да доведе до неочаквани и прекрасни последици, които остават с нас за цял живот.
