Това е историята на един мъж, който никога преди не се е интересувал от лов, но другарите му, които често стреляли в гората успели да го убедят да се присъедини към тях.
Проправяйки си път през гъстата гора, човекът забелязал голям елен и малкото му, които стоели на хълм, въпреки че тези животни трябва да се избягват, мъжът се прицелил, но му липсвало решителност да стреля.
В този момент кошутата се втурнала към човека. Животното спряло пред цевта, сякаш се предложило на ловеца като лесна мишена, погледнало човека право в очите готово да поеме куршума за да спаси своето детенце.
При тази трогателна среща, ловецът забравил за намерението си да убие животното, вместо това го погалил и се възхитил на красивите му очи и величествена окраска. Оказало се, че малкото еленче, което било в компанията на майка си е все още бебе.
През първата година от живота си бебетата еленчета са плътно до майките си. В случай че малкото е в опасност, майка му е готова да защити бебето дори с цената на живота си, като този път тя сама се приближила до мъжа в името на това да не наранят детето й.
Преди да се присъедини към своите приятели ловци, мъжът се съмнявал в необходимостта да убива диви животни, но решил да опита. Сега е вече е убеден, че от тук нататък, ако не може да помогне на едно животно, то със сигурност няма да му навреди. След емоционална среща с човека, кошутата бързо се загубила в гъсталака на гората, като периодично поглеждала назад, за да се увери, че мъжът не е променил решението си.
Понякога забравяме, че ние сме само гости на този свят за кратко и гората, океана и планините принадлежат на всички живи същества, не единствено на нас хората.
Споделете тази история с вашите приятели!
