Този ден ще бъде най-горчивият и най-тъжен в живота ви. Денят, в който ще загубите майка си. Когато тя си отиде, всичко ще се промени. Завинаги. Ще започнете да чувствате неща, за които дори не сте подозирали. Ще мислите за работи, които никога не са ви хрумвали. Ще се изненадвате от ситуации, които дори не сте забелязвали.
Това ще са неща, които не сте знаели, чувствали или разбирали. Това ще бъде нещо напълно ново и то ще разбие сърцето ви.
Без значение на колко години сте, ще усетите особено силно колко много ви липсва майка ви на тази земя. Колко важна и скъпа е била тя за вас. Колко много сте я обичали, как сте приемали любовта и присъствието ѝ за даденост. Сърцето ви буквално спира при мисълта “Къде е тя сега, на кой свят е?”.
Струва ви се невероятно, но майка ви все още е до вас. Тя завинаги ще бъде вашият ангел-хранител, който няма да ви напусне или забрави. Трудно е да се повярва, но ще можете да се закълнете, че все още усещате нейния аромат, нейното присъствие. Няма да можете да я докоснете, да я повикате, но тя все още е някъде там. А понякога няма да усещате това присъствие и сърцето ви ще се свива и ще отронвате… “Мамо!”
Ще се чудите как знае кога да ви навести в най-тежките ви моменти. Откъде знае, че плачете с лице, заровено във възглавницата? Но само тя ще може да утеши и изтрие сълзите ви с невидимото си присъствие…
Ще прекарвате дни, месеци, години, чудейки се дали знае колко много я обичате, колко много ви липсва… Ще се обвинявате, че не сте ѝ показвали любовта си, когато все още сте имали възможност. Днес бихте дали всичко, за да върнете един от тези дни, за да кажете това, което не сте успели.
Минутите ще ви се струват дни. Дните ще изглеждат като години. Така става, когато изгубим най-ценното нещо в този живот – нашата майка.
Ще ви липсват телефонните ѝ обаждания, сладкият ѝ глас. Усмивката ѝ. Нейните нежни ръце. Ще помните всеки детайл. Всеки звук. Всяка дума.
Ще се замислите и над въпроса дали тя ви вижда отгоре. Дали ѝ липсвате толкова, колкото и вие?
Дали ви е казала всичко, което е искала? А вие попитахте ли я за всичко, което е важно и значимо?
Времето не лекува такива рани. То ги затваря. Така че ще минат месеци, години и един ден няма да боли толкова много. Главно защото осъзнавате, че майка ви остава завинаги с вас. Нашите близки не отиват в мрака. Те остават в дълбините на сърцето ни. В съзнанието ни. В спомените ни от детството. В изпълнените с любов думи, в шегите, които сме си разменяли. В полъха на вятъра. В туптенето на сърцата ни.
Майка ви винаги ще ви обича. Тя винаги ще бъде до вас. Въпреки че не присъства физически в нашия свят, душите ви са завинаги свързани. Този съюз е по-силен от смъртта. Тази любов е самият Живот.
