“Тази история се случи през лятото. Навън беше топло и свежо. Птиците се събудиха рано и разведриха хората с чудното си пеене.
Облякох една рокля и отидох до езерото. Сутрин там е невероятно красиво. Водата е спокойна и тиха, а над нея се извисява малка мъгла. По тревата се виждаха малки капки чиста роса. Само една пътека водеше до водоема. За да стигнете до езерото, трябваше да минете през част от гъстата гора.
Не беше лошо, защото в летните горещини листата и клоните на дърветата създаваха сянка и ме предпазваха от палещото слънце. Всеки ден този път се променяше, появяваха се нови прелести на природата: или плодовете ще узреят, или цветята ще цъфтят.
Но този път разходката ми до езерото беше по-различна, видях женска мечка с малко мече. За да не ги изплаша, тихо се спуснах до дървото и реших да изчакам животните да си тръгнат. Като цяло съм чувала за мечки в този район, но никой не е попадал на агресивни от тях, така че запазих самообладание.
В нашето село мечките не се страхуваха, често влизаха в полезрението на хората. Реших обаче, че трябва да внимавам. Не успях да се скрия добре и мечката ме забеляза. Тя тръгна право към мен, докато буташе малкото си напред.
Очевидно беше, че малкото има проблем лапата, защото едвам стъпваше на едната страна. Вглеждайки се по-внимателно, забелязах голяма треска. Вероятно не са могли да я извадят сами и мечката е решила да се обърне към мен за помощ. Взех животното на ръце и с едно рязко движение извадих треската. Малкото мече извика и майка му отново се приближи до нас. Всичко свърши добре, помогнах на мечето, а майка му не ме докосна, сякаш знаеше, че няма да им навредя, а напротив.
Вероятно мнозина ще кажат, че това е невъзможно, но в нашият район никой не се страхува от местните мечки. Няма ловци, които да ги плашат, няма и инциденти с мечки.”
Тази история ни показва, че дори и най-дивите животни имат своите чувства и нужди, така както ние имаме нужда от животните на тази планета, така и те имат нужда от нас.
Споделете тази прекрасна статия с вашите приятели!
