Наближавало края на сезона и миньорите се захванали за работа в подготовка за изграждането на новата галерия в мината. Един от работниците забелязал, че всеки ден плъх идва и ги наблюдава отстрани без да досажда, очевидно гризачът живеел някъде наблизо под земята.
Осъзнавайки, че шансовете на един гризач да намери храна толкова дълбоко под земята са ниски, мъжът започнал да го храни с остатъците от вечерята си. Няколко седмици плъхът приемал лакомства с охота, но един ден не дошъл за храна, а за да повика миньорите да го последват.
Много от мъжете в семейството на Пол Джонсън работили в мината. В тази област бащата и дядото на Пол са добивали въглища, така че въпросът за избор на професия на мъжа е бил предрешен от детството.
Пол харесвал работата на миньора. В тунелите понякога срещал животинки, които охотно хранел. В тунелите, където наскоро започнал добивът на въглища, плъхът се появявал всеки ден и Пол често споделял остатъците от обяда си с него, а след това започнал специално да взима парчета хляб със себе си за да гощава новия си приятел.
Един ден обичайната работна рутина била нарушена. Гризачът не пристигнал навреме и Пол решил, че плъхчето е намерило по-добро място за живеене от мината. Когато гризачът все пак се появил, той се държал много странно.
„Не видях веднага, но го усетих. Той седна на рамото ми, но поведението му беше нервно, много различно от начина, по който се държеше обикновено“, казва Пол.
Когато мъжът свалил плъха на земята, той сякаш го викал да го последва до асансьора. Животното хукнало към съоражението, спряло и се обърнало, за да види дали Пол го следва.
Не само Пол, но и колегите му решили да проверят накъде ги води плъхът. На лифта нямало нищо странно, но мъжете се поспрели за миг, за да обсъдят случилото се. Изведнъж алармата се включила, предупреждавайки, че има пропадане в галерията, там където мъжете обядвали. Плъхът изглежда знаел за предстоящото бедствие и повикал хората зад себе си, за да ги изведе от мястото на трагедията.
Скоро компрометирания район бил възстановен, а мерките за сигурност преразгледани и засилени. Пол казва, че след деня, в който плъхът спасил живота им, той никога повече не бил забелязан в мината.
Подобни истории ни карат да се замислим за интуицията и чувствата на обикновените животни, като този обикновен плъх, който подсказва на своите грижовни другари за наближаващото бедствие.
Споделете тази статия с вашите приятели!
