Възрастните кученца от приюти често изпитват трудности да бъдат осиновени.
Повечето хора се интересуват от млади кучета и кученца и в резултат на това много добри и любящи животинки остават завинаги в приютите.
Такова куче е и Шей, 14-годишен, глух, полусляп и почти беззъб миниатюрен пудел.
Шей се озовал в Animal Rescue League of Iowa , след като семейството му решило да не го вземе със себе си, когато се преместили в ново жилище, и в продължение на няколко месеца бедното кученце чакало и чакало някой да го осинови.
Когато Шей бил настанен в приюта, малкият пудел бил в лошо състояние.
Освен че бил глух и полусляп, Шей страдал от зъбно заболяване, което не било лекувано твърде дълго.
Всичките му зъби до един били напълно изгнили и трябвало да бъдат извадени.
Стар, инвалид и вече беззъб, шансовете на Шей да бъде осиновен изглеждали нищожни.
В продължение на четири месеца малкият старец наблюдавал как кученце след кученце намирали идеалния си дом, докато той бил пренебрегван отново и отново.
Той имал толкова много любов, която да даде. Просто имал нужда от някой, който да му даде шанс.
И тогава, един ден, младо момче дошло в приюта.
Момчето посетило приюта заедно с майка си с надеждата да намери възрастно куче, което да осинови и обикне.
Момчето прочело публикация в интернет, че възрастните кучета оставали завинаги в приютите и никой не желаел да осинови, и решило да си намери домашен любимец на който да даде втори шанс за живот.
Персоналът на приюта моментално разбрал, че Шей би бил идеален за него и с нетърпение представили Тристан.
Веднага било ясно, че им е писано да бъдат семейство.
„Шей се чувстваше много уютно с Тристан от самото начало“, казва представител на приюта пред The Dodo.
Когато семейството било информирано за специалните нужди на Шей, младото момче не се обезсърчило.
Той много зряло изслуша всичко, което трябваше да знае, и даде да се разбере, че е готов на всичко, за да направи живота на Шей щастлив и безгрижен.
Сега Шей има семейство, което го обича заради сладкото кученце, което е, и никога повече няма да му се наложи да бъде изоставян.
Тристан облива кученцето с любов и привързаност и се грижи всички нужди на Шей да бъдат задоволени.
Шей е късметлия, че е намерил такова прекрасно семейство и сега възрастният господин може да се събужда, чувствайки се обичан и в безопасност всеки ден от живота си.
Понякога дребните жестове на които учим децата си, като състрадание, любов към животните и съпричастност, са едни от най-важните уроци, които могат да изградят характера им от най-ранна възраст и да ги превърнат в хората, в които всички искаме да се превърнат.
Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!
