Запознайте се с Вероника Дичка, жена от Новосибирск, Русия, която среща мечето Арчи преди години, и това променя живота й.
Преди три години Вероника спасява Арчи от фалирал сафари парк и оттогава го отглежда като домашен любимец.
„Спасихме го от сафари парка, но не можем да го пуснем в дивата природа, тъй като цял живот е живял в плен“, споделя Вероника. Като всички други приятели, ценящи компанията си, нестандартните другари се наслаждават на времето, прекарано заедно и обожават да излизат заедно за риба, дори да пътуват с автомобил.
С въдица в ръка Вероника очаква да хване някоя „хапка“, докато Арчи успява да устои на изкушението да скочи във водата и сам да си намери храна.
Очарователна фотопоредица показва част от живота на кафяво мече в компанията на неговата стопанка. Кафявото мече Арчи и младата дама Вероника Дичка обичат да прекарват времето си, в родния им Новосибирск, в южната част на Сибир.
Младата жена помолила служителите на зоопарка да осинови мечето, за да може то да живее с нея в сибирската провинция. Тя била създала заграждение в огромната си градина и дори била преминала специално обучение, за да се научи как да се грижи за мечка.
Както предполагате Вероника не се справя абсолютно сама с отглеждането на Арчи, помагат й местни зоолози и ветеринари, които са приели Арчи, като един истински четирикрак приятел.
Вероника Дичка с хумор казва, че вече няма нужда от куче пазач в градината си, въпреки че Арчи заема много повече място от преди ( като обем ), но непохватната му външност не омаловажава невероятната доброта, на която е способен.
Ако поискате от френските власти да осиновите мечка, отказът е почти сигурен, но в Русия нещата са малко по-различни. Кафявата мечка има статут на домашен любимец, и тя за разлика от полярната мечка не се смята за изчезващ вид. Въпреки това, много малко руснаци живеят с мечка по очевидни причини.
Момичето прекарва всеки ден със сладкия си приятел и споделя, че Арчи е влюбен във водата. „Той много обича, когато го водя на нови места, така че тази фотосесия беше удоволствие за него!“ – коментира тя.
„Когато осинових Арчи, той нямаше дори 6 кг, трябваше да го храня от шише по пет часа на ден. Приготвях храна за него, смесвах яйца и мляко, също така уговарях среща с ветеринар всяка седмица докато порасне. Днес Арчи е приятел на цялото семейство.
Арчи понякога спи с мен и дори да е непохватен от време на време, той е сладур и е по-сладък дори от моята котка“.
Споделете тази прекрасна история с вашите приятели!
