Няколко бездомни котки легнаха върху кучето Джак. По този начин котките се опитаха да обяснят на новия си приятел, че не е невъзможно да се оцелее на улицата. Те сами се справят с всички проблеми и вече са преживели два студени сезона. Разбира се, никой не обича студовете, но писаните се опитаха да му покажат, че просто трябва да се държат заедно и да се топлят един друг.
Джак слушаше котките, но знаеше, че лъжат. През зимата е трудно на улицата: не можете да се скриете от студа, не можете да намерите храна, всеки ви подритва. Кучето се озовало на улицата след смъртта на стопанина си, от тогава Джак никога не е бил напълно сит, хапваше по някоя хапка подхвърлена от минувачите и не можеше да спре да си спомня за хубавите си дни, не можеше да забрави как стопанинът му го галеше и му говореше с нежен глас. Джак обичаше да заспива в ръцете на своят човек, но в един миг всичко се променило и сега той спи върху студената земя.
Джак често посещаваше гробището, той знаеше мястото, защото последно там забеляза своят стар другар, седеше на гроба и смирено издаваше леко скимтене. Когато собственикът се разболял, кучето Джак се втурнал към съседите и ги повикал за помощ, вярно можел само да лае, но го направил толкова напористо, че привлякъл вниманието им, всъщност Джак би направил много повече за своят стопанин защото знаел, че той би направил същото за него. Скоро лекарите пристигнали, но не можли да помогнат. Джак бил изритан на улицата, апартаментът бил затворен и запечатан от банката.
На улицата Джак беше нов, така че противно на всички закони на природата за него се погрижили местните улични котки. Всички знаят колко интелигентни и хитри са котките, когато стане дума за оцеляване. Котките бързо се привързали към своя чудат другар, но не можли да заменят човека. Джак беше готов да оцелее през зимата и да издържи глада, ако това би го върнало при стопанина му. Дори в най-големите снегове той намираше начин да отиде на гробището, за да посети човека, когото толкова обичаше. Не беше точно посещение, просто мисълта, че е близо до единствения човек, когото е обичал го топлеше…
Един местен жител се опитал да вземе кучето в къщата си, но Джак не приел. Изминало много време и Джак разбрал, че господарят му няма да се върне, но останал предан в паметта му, искал да прекара живота си на улицата със своите нови приятели котките.
Тази за някои глупава история може да се стори художествена измислица или просто разказ, който ще подминат, но никой не може да подмине любовта на нашите любимци, които ни даряват ежедневно с единственото, което имат, а именно своята преданност и уважение, което е трудно да намерим у хората. Подобни истории ни учат да уважаваме всяко едно живо същество, защото така както ние минаваме през трудни моменти, така и те имат своята трудна история, за която ние дори не можем да предположим.
Споделете тази статия с вашите приятели!
