„Не оставяй лапата ми“: куче от приют не пуска ръката на човек, страхувайки се, че ще бъде изоставено отново

Много животни, подобно на хората, понякога се нуждаят от уединение и почивка далеч от всички. Но това явно не се отнася за кучето Стенли.

Като кученце, Стенли се озовава в един от приютите “отворен тип” в Нова Зеландия и именно там той среща мъж на име Сам, който става новото му семейство. За година и половина живот в новият си дом, Стенли не само преодолява страха си от хората, но и двамата със Сам стават неразделни.

— Не пускай лапата ми.  Кучето толкова се страхуваше, че ще бъде изоставено, че не пуска ръката на човека, който го взе от приюта

Отначало стресираното кученце не напускало и за секунда новия си собственик, като настоявало да го държи за ръката дори, докато спи. Това много успокоявало кучето, но такова прекомерно внимание нямало как да не причини и проблеми.

— Не пускай лапата ми.  Кучето толкова се страхуваше, че ще бъде изоставено, че не пуска ръката на човека, който го взе от приюта

Мъжът си спомня добре първата среща с кученцето – той помагал в приюта и периодично разхождал местните кучета, така мъжът се среща с две шестмесечни паленца, едното от които било Стенли.

Първото пътуване към дома за кучето било истински шок, кучето било уплашено и се страхувало се да излезе от колата. Първоначално кучето дори се страхуваше да се доближи до купата си с храна, но с времето се адаптира и започва да се храни редовно.

— Не пускай лапата ми.  Кучето толкова се страхуваше, че ще бъде изоставено, че не пуска ръката на човека, който го взе от приюта

Кучето пораснало и станало по-уверено в себе си, но все още не е загубило навика винаги да търси контакт със Сам.

Стенли все още държал с лапичката си своя стопанин във всеки удобен момент, като с течение на времето и двамата свикнали с тази рутина.

Понякога не осъзнаваме колко много значим за своите домашни любимци. За нас те може да са част от нашия свят, но за тях ние сме всичко.

ТЕКСТ : MOZACHE

Споделете тази статия с вашите приятели!