Доста често слушаме по-възрастните как си спомнят за детството си, вкусовете на истинските продукти – сирене, кашкавал, колбаси, сладолед. Разказват ни как по тяхно време стоките са били дефицит, как са се редили на дълги опашки за стоки. Как не е имало такова разнообразие, но въпреки това са били щастливи. Всяко време си има своето очарование.
Сега ние самите сме израстнали и си спомняме детството от 90-те с особена носталгия, защото днешната младеж, не може да разбере това. И разбира се, ние не ги виним, технологията се развива, всичко се развива и това е един неизбежен процес.
90-те е време, което ще се запомни със своите собствени концепции и неща, които могат да бъдат разпознати само от хората, които са израстнали по това време.
Спомням си как играехме на стражари и апаши, как играехме на криеница, как мажехме филии с лютеница, как се забавлявахме и колко безгрижни бяхме. Събирахме дъвки турбо, салфетки, касетки, имахме си наш „таблет“, лексикони попълвахме, въобще си ни беше супер, ще се съгласиш, нали?
И въпреки че част от снимките не са с перфектно качество,, в нашите спомени рисуват доста ярки образи. Толкова много неща ми липсват от това време, затова винаги си спомням с усмивка на лице.
Изпитваш ли носталгия по 90-те? С какво ти ще запомниш това време?
Споделете тези прекрасни спомени с вашите приятели!
