Когато през септември Брайън Майерс спасява живота на куче от приют, той не очаква, че то ще му върне услугата.
Миналото лято 6-годишна немска овчарка на име Сейди е предадена в приюта за животни Рамапо-Берген в Ню Джърси. В приюта възрастното куче изглеждало объркано и изгубено.
Служителите на приюта разбраха, че Сейди е лоялно и изключително интелигентно куче, но нейната нервност в обкръжението на мъже и защитна природа затрудняваха настаняването ѝ в нов дом.
„Когато дойде за първи път, тя беше малко резервирана и не беше сигурна какво се случва“, казва Хедър Центрела, мениджър на фронт офиса в приюта за животни в Рамапо-Берген. „В приюта тя стана малко затворена, така че знаехме, че ще има нужда от опитен дом с някой, който е търпелив.“
Месец по-късно Брайън Майерс влиза в приюта и веднага забелязва Сейди. След като научава, че тя има проблеми с мъжете, той се заклева да промени това.
„Усетих, че е страхотно куче, и реших да я осиновя още в първите 30 минути“, каза Майерс. „Тя скочи в колата ми и развихме силна връзка. Успях да се справя с проблемите, които имаше, и се ангажирах да ѝ дам дома и любовта, които заслужаваше“.
Майерс и Сейди стават най-добри приятели и се привързват невероятно много. Но няколко месеца по-късно Сейди едва не губи семейството си за втори път.
Една вечер Майерс и Сейди са сами вкъщи, когато той получава инсулт. Майерс се свлича на земята и виждайки, че баща ѝ изпитва болка, Сейди отказва да го напусне. Тя облизваше лицето му, за да го държи буден, и лаеше, за да предупреди квартала, че нещо много не е наред.
Майерс не можеше да се изправи, затова Сейди знаеше, че трябва да отведе стопанина си на безопасно място. Майерс се хванал за нашийника на Сейди, а вярното куче знаело какво да направи – и започнало да го дърпа през стаята към телефона му.
„Тя знаеше, че имам проблеми и беше притеснена“, казва Майерс. „Хванах я за нашийника ѝ и тя знаеше, че трябва да ми помогне, за да получа необходимата ми помощ. Тя започна да дърпа с всички сили. С нейна помощ успях да се придвижа по пода, за да взема телефона си.“
Майерс е изписан от болницата и е настанен в рехабилитационен център, където работи за подобряване на състоянието си. Докато баща ѝ отсъства, Сейди живее при семейството му и отброява минутите до момента, в който ще може да го види отново.
Майерс се обажда вкъщи чрез видео разговори. Той казва, че когато Сейди го чуе, но не го види е доста объркана и започва да плаче, защото иска да е с баща си.
Той я успокоява, като и казва, че всичко е наред и прави всичко възможно за да се прибере по-скоро у дома, за да бъдат отново заедно.
Майерс се надява, че споделянето на историята му ще помогне на другите да разберат колко невероятни могат да бъдат кучетата от приюти. Той никога не се отказва от Сейди и в най-тежкия му момент тя отказва да се откаже от него.
„Липсва ми ужасно и нямам търпение да я видя и да я обичам още повече, отколкото досега“, казва Майерс. „Обещавам да й дам най-добрия живот, който може да има, и никога няма да забравя нейната лоялност и героизъм в една много страшна нощ.“
