Хуан и кучето му Хадес живеят в Мексико. Собственикът избрал името на кучето в чест на бога на подземния свят, мислейки, че такова име би било подходящо за представител на такава страхотна и респектираща порода като питбул. Кучето му обаче, не оправдало очакванията на собственика – Хадес се оказал изключително общителен и мил, без ни най-малък намек за агресия в характера си.
Близо до къщата си, Хуан започнал често да забелязва бездомна котка, която въпреки че често се появявала в двора, не се приближавала до мъжа, а когато той се опитвал да я доближи, веднага бягала. Хуан решил да се сприятели с котката и започнал да я храни. Виждайки, че собственикът се грижи за котката, Хадес решил и той да стане приятел с нея.
Един ден Хуан чу някой да драска по вратата. Зад вратата се появил Хадес, който веднага започнал упорито да вика собственика да го последва. Кучето отвело собственика до къщичката си, където се била свила познатата му бездомна котка. Животното лежало върху одеялото, което Хадес й донесъл. Било видимо забележимо, че всеки момент котката щяла стане майка. Чувствайки, че потомството й скоро ще се роди, котката решила да се отправи към единственото място, което смятала за безопасно, а именно в къщичката на кучето Хадес.
Няколко часа по-късно бебчетата се появили на бял свят. Хуан решил да премести майката и нейните наследници в къщата, и да даде име на котката. Изборът се паднал върху красивото име Никол.
Хадес и Никол бързо станали най-добри приятели, и стопанинът осъзнал, че не може да ги раздели. Мъжът решил да остави котката при тях, но да намери нови семейства за бебетата й веднага щом станат достатъчно големи за самостоятелен живот.
