Преподобна Стойна е духовната учителка на Ванга. Макар да много по-известна от нея, Ванга винаги е казвала, че баба Стойна е в пъти по-силна.
Проподобна Стойна е пророчица и лечителка, за която казват, че изцелявала всички болести. По думите й силата й дошла от Свети Георги.
Родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява и се твърди, че се появяват нейни ясновидски и лечителски способности.
Докато навърши 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън Свети Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило.
С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година.
Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват.
След една седмица Стойна видимо се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение.
След Междусъюзническата война цялото и семейство се преселва в България, тъй като Хазнатар остава в Гърция. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Свети Георги“ в селото.
Там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва. До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед.
Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете.
Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, дошъл отново с дар за монахинята
Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава.
Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.
Когато идвала да се моли в храма, Преподобна Стойна заставала на мраморната плоча в средата на църквата.
Веднъж, когато един човек дошъл да се моли, застанал отстрани и съзрял, че всъщност Пророчицата не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още не доумявал, и го помолила до смъртта ѝ да не споделя с никого на какво е станал свидетел.
Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Твърдяла, че нощем се разхожда из гробището сама и пее.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила.
Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.
В двора на църквата „Св. Георги“ има люлка, на която всеки може да се полюлее, ако иска молитвте и желанията му да бъдат чути. Яворът, който според поверието е на повече от 1300 години пък цери болките на всеки, който застане до короната.
В близост до дървото е гробът на Преподобна Стойна, където всеки вярващ ѝ отдава почит.
Тя, както много други наши пророчици, е направила предсказания за бъдещето на България. През 1933 г. тя казва пред семейството на Костадин Георгиев
“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…”
