Винаги сме смятали, че приказките са приятно занимание преди лягане – първо ти ги чете мама, татко, баба или дядо, а след това ти сам. Приказките те унасят и успокояват, помагат ти да сънуваш най-прекрасните сънища на света. Приказките са широко отворен прозорец, те са едновременно красиви истории, скътали в себе си магията и чудесата и първите житейски уроци на мъдреците от всички краища на света! Те са просто невероятни, но се оказва, че ефектът им съвсем не е само за нас хората, които разбираме прекрасните думи вплетени в тях. Оказва се, че приказките са успокояващи и приятни дори и за нашите четириноги приятели – кучетата и котките. Не вярвате ли? Тогава чуйте това!
Два различни приюта за улични котки и кучета, единият намиращ се в Пенсилвания, САЩ, а другият в Мисури, имали някои проблеми с животните, които прибират там. Макар те да са съвсем здрави не могат да бъдат осиновени поради една причина: не са свикнали с хора или пък са прекалено уплашени от тях. Както често се случва, ако не бъдат осиновени скоро, може да се окаже, че няма място за тях, а и те са толкова хубави. Хората от приютите опитвали какви ли не стандартни подходи, за да им помогнат. Знаете ли, че дори има и такъв човек, да го наречем психолог за животни, опитали дори с него, но някои от тях просто не се поддавали, все така се страхували от хората и не смеели дори да ги погледнат. Тогава на помощ дошъл нестандартният подход и децата!
Психологът на животните смятал, че децата ще могат да ги успокоят и да им помогнат, защото те усещат тяхната или по-точно казано вашата искреност и доброта. Но как да стане това? Като им четат приказки разбира се. Пуснали обяви, че се търсят деца доброволци, които да четат приказки на кучета и котки и за голяма изненада се явили повече от 100 деца между 6 и 13 години. Те донесли любимите си книжки с приказки и историята започнала. Всеки ден в продължение на 3 часа децата се редували да седят пред клетките на животните и да четат приказки. Оказало се, че това наистина помага. Животните започнали да се успокояват още след първия час и да слушат внимателно гласа на децата. Някои дори бавно започнали да се приближават към тях, а доста от котките даже и да мъркат. Децата също били щастливи да помагат с нещо, което толкова обичат.
„Котките намират гласа на децата докато четат за много приятен и успокояващ и започват да им имат доверие, а кучетата – те направо ги обичат и всеки път, когато наближава часа за четене са изключително развълнувани, махат с опашка и ги очакват с нетърпение“ – казват от двата приюта.
Това не ви ли звучи като началото на една хубава и вълшебна приказка?
