Родителството е удовлетворяващ момент от човешкия цикъл и за повечето хора е неизменен етап, който извежда наяве защитни чувства и инстинкти. Но какво се случва, когато един родител трябва да гледа безпомощно как детето му страда?
Травмата обикновено е незабравима – пример за това са Лий и Франческа Мур-Уилямс, двойка, която трябваше да гледа с ужас как дъщеря им почти не загубва живота си.
Франческа и Лий се женят през 2012 г. и посрещнат първото си дете, момче на име Боби. Няколко години по-късно двамата посрещнат й второто си дете, дъщеря, която кръщават Бела.
Тя се ражда здрава, но когато навършва две годинки, родителите й забелязват, че губи коса; след това забелязват, че момиченцето не може да седи права на стола си, без да се свлече.
Те се притесняват и веднага я карат в болница, но лекарите не успяват да разберат какво не е наред. Първоначално се съмняват за астма, тъй като по това време Бела също страдала от гръдни инфекции, така че й предписали инхалатор.
Очаквало се нещата да се подобрят, но три месеца по-късно, докато четиричленното семейство били на почивка в Гран Канария, здравето на Бела се влошава. Детето губи сили и не успява да се движи само.
Веднага след като се прибират у дома, двойката води Бела при семейните лекари, които ги насочват към болница Колчестър, Есекс, и до обяд те правят изследвания, които разкриват, че крайниците на детето нямат подвижност.
ДИАГНОЗАТА
Бела става по-слаба, докато лекарите се опитват да открият какво не е наред с нея. В крайна сметка тя започва да заспива и да излиза от съзнание поради липса на енергия.
Лекарите я поставят на вентилаторно дишане и я преместват в болница Addenbrooke в Кеймбридж, където бива приета в интензивно отделение. ЯМР скенерите разкриват сериозни аномалии, протичащи в двете полукълба на мозъка ѝ.
Експерти казват на родителите, че Бела най-вероятно страда от митохондриална болест в терминален стадий и според съобщенията три пъти са им казали, че дъщеря им няма да успее, така че единственото, което могли да направят е да стоят до нея и да се молят.
ЧУДОТО
Това, от което Бела страдала, било дефицит на биотинидаза – генетично заболяване, което засяга само едно на всеки 60 000 раждания – но поради рядкостта му, никой не го очаквал. За щастие болницата се била срещала с подобен случай преди шест години, така че знаели какво да правят.
Първо поставили специални инжекции, които Бела приемала няколко дни, преди да се опитат да я свалят от вентилатора, за да видят дали може да диша сама. Тя не успяла и бързо я върнали на машината.
Дните минавали болезнено и бавно в очакване на резултатите, въпреки че лекарите се опитвали да не поддържат големи надежди. Франческа го описва като „много травмиращо“ време, но за щастие цялото семейство било задружно.
Въпреки всичко, което опитали, здравето на Бела бързо се влошавалo и след месец те били помолени да се сбогуват, и семейството се решило на трудната стъпка. Франческа казва :
„Никога, никога няма да забравя този момент, в който трябваше да се сбогувам с дъщеря си.“
Те приемат предложението от болницата да получат отпечатъци от ръцете и краката й за спомен, а след това си направили и последна снимка всички заедно преди вентилаторът да бъде изключен.
След изключването на поддържащите системи, Франческа започнала да усеща как животът напуска дъщеря й, но 30 минути по-късно детето започнало да движи ръчичките си.
Това шокирало лекарите и цял екип положили всички сили, за да спасят Бела, която показала непоколебима воля да оцелее. Нивата й на кислород се възвърнали до 100 процента и по-късно на родителите било съобщено, че дъщеря им ще живее.
След като се събужда, Бела бива преместена в детското отделение, където прекарва три седмици, преди да се върне у дома при своето щастливо семейство.
Разбира се, отнело й още шест седмици вкъщи, за да се отскубне от тежките лекарства, които й предписали, но Бела продължила да се възстановява, така че всеки, който я види сега, никога не може да си помисли, че някога е била в такова състояние.
Историята на Бела ни доказва, че никога не трябва да губим надежда до последния дъх, чудесата съществуват и любовта на семейството е най-важното нещо от което имаме нужда в най-трудните моменти.
Споделете тази красива история с вашите приятели!
