На стотина километра от град Малага, в Андалусия, има малък град, наречен Ронда. Усеща се, че се носи в небето като призрак. Градът се простира на площ от почти петстотин квадратни километра. Тук живеят около тридесет и пет хиляди души.
Келтските племена основават първото селище тук шестстотин години преди раждането на Христос. В онези дни се наричаше Арунда. Няколко века по-късно край Арунда израства друго селище – финикийското Ачинило.
Скоро в тази земя дошли гърците, които, след като завладяли Арунда, я нарекли по свой начин – Рунда. По време на една от войните между римляните и картагенците тази област попада под властта на латинците. Тогава и двете селища се сливат в едно. Получава днешното си име – Ронда. При Юлий Цезар Ронда придобива статут на град.
През Средновековието Ронда е била собственост на германци, византийци, вестготи и араби. По време на Реконкиста, през 1485 г. градът става испански. По време на Гражданската война от 1936-1939 г. републиканците екзекутират привържениците на генерал Франко, като ги хвърлят от скала. В бъдеще този инцидент ще послужи като основа за една от сцените от романа на Ърнест Хемингуей За кого бие камбаната.
Ронда се намира в планината на ниво седемстотин и петдесет метра над морското равнище. Река Гуаделин разделя града точно наполовина. В продължение на хиляди години водите му са издълбали каньон. Сега дълбочината му е сто метра.
Вътре градът е свързан с три моста: Римски (или Свети Мигел), Стар (Арабски) и Нов. Последният е най-високият (сто и двадесет метра). Между другото, архитектът, построил този мост, почина. Той се блъсна в скалите, когато изпробва потомството си за сила.
Главната улица се нарича Ешпинел, но популярно е наречена “Улица Шара”. Факт е, че веднъж в Андалусия валя сняг. След това децата изваяха огромни снежни топки и ги спуснаха по тази почти километрова улица.
В допълнение към мостовете и невероятните планински пейзажи в този андалуски град, можете да се полюбувате на преплитането на културите на Изтока и Запада, арабското и испанското изкуство. Тук минарето Амилнар е в непосредствена близост до църквата Св. Себастиан, а арабските бани са близо до катедралата на Светия Дух.
През XVII-XIX век градът, поради своята недостъпност, се превръща в резиденция на много бандити – “бандолеро”. Ронда дори има музей, който запознава посетителите с живота на разбойниците.
Тук има восъчни копия, както и лични вещи на разбойници с много интересни прякори: „Магарешки корем“ или „Ранна птица“.
Споделете тази статия с вашите приятели!
