Преди повече от 14 години, Карол О’Конъл от САЩ открива малко коте в двора на къщата си. Котаракът бил много своенравен и не давал да бъде гален или доближаван, но Карол, която била служител на една от организациите за защита на животните, знаела, че рано или късно котката ще свикне с нея.
Тя винаги я хранеше с различни лакомства и животното започнало все по-често да идва в двора й. Случвало се е да изчезне от няколко седмици до месец, но с течение на времето Карол постига целта си и котаракът започнал да й се доверява все повече и повече. С времето животното се превръща в домашният любимец на семейство О’Конъл, като го даряват с красивото име Тигър.
Всички обикнали Тигър, децата на Карол били все още малки и обожавали компанията на верния си другар. Тигър посещавал всяка година ветеринарния кабинет и бил стриктно ваксиниран и обгрижван.
За жалост три години по-късно домашният любимец на семейство О’Конъл изчезва. На този ден всички празнували Хелоуин, улиците били пълни с хора, а котаракът излязъл на разходка в двора. Най-вероятно животното се изплашило от тържествата и се изгубило в тълпата. Жената не се отказала да търси своя любимец с години, като разлепяла съобщения за изчезналото животно в квартала, както и съседните, но котката така и не била открита. След няколко години семейството се преместило на ново място на пребиваване и се малко или много се примирили със загубата на своя другар.
Но 11 години по-късно един от приютите за животни се свързва с жената и й съобщава, че Тигър е при тях. Стопанката е открита по чипа върху тялото на котката. Животното било старо и изтощено от живота. Той имал проблеми с очите, кожата и бил силно недохранен. Но според ветеринарите нямало опасност за живота му.
Карол се втурнала с цялото си семейство да приберат своя Тигър. Решили да документират срещата си. Котаракът отначало не разпознал стопанката си, но след като я подушил, нежно сложил муцунката си на рамото й, като гледката стоплила сърцата на всички присъстващи.
Не е известно как е преминал живота на Тигър през последните 11 години, но животното било открито на улицата, където го хранели грижовни хора, докато най-накрая не се озовал във ветеринарния кабинет, където медиците сканирали чипа.
Днес Тигър живее достойно последните години от своя котешки живот, обграден от любов и грижи, така както всяка една котка заслужава.
Подобни истории ни напомнят никога да не губим надежда в случай, че загубим домашен любимец, те със сигурност ни търсят, така както и ние тях!
