Когато майката на Линда Миглиачио почива, тя не може да стои права дори, за да произнесе реч на погребението. Към този момент тя тежи цели 160 килограма. Това за нея е дъното. Осъзнава, че повече не може да продължи така.
Проблемите започват от рано. Още като дете, нейната майка постоянно готви вкусотии и тя започва да асоциира храната с комфорт. В гимназията е мажоретка, но в един момент започва да осъзнава, че тежи доста повече от останалите момичета. Тогава, на 15 години, прави първата си диета. Не само не решава проблема, а го влошава.
С всяка следващата година килограмите се увеличават. Още в 20-те си години надвишава нормата с 30-40 килограма. През годините успява да свали 40-50 килограма, над 10 пъти. Във всеки един от случаите обаче, след свалянето започва стремглаво и увеличено качване. Докато се грижи за болната си майка, пада в банята и наранява коляното си.
Отива при хирург, който ѝ казва, че няма как да и направи операция. Тежи прекалено много, няма как да се възстанови след нея. Предупреждава я, че ако не свали килограми, има най-много година преди да бъде прикована за инвалидна количка. От това и става още по-зле, но се оказва, че е за добро.
През 2016 година решава, че вече няма избор и трябва да успее. Започва да спазва балансиран режим, без изключване на храни. Ограниченията при нея не работят, но осъзнава, че може да контролира количествата. През 80% от времето яде стриктно, но си позволява в 20% от времето да се глези. Забрани ли си това, после става катастрофално.
Тренира редовно, което смята, че е ключът към истинската промяна в начина на живот и мисленето.
За да подсили духа си, тя започва да медитира, да прави йога, да задълбочава вярата си в Христос. Присъединява се към група за поддръжка на хора, които отслабват. Там много ѝ помагат. За две години успява да свали почти 86 килограма. Във времето след това започва да пътува. Осъзнава колко по-добър е животът. Това я вдъхновява допълнително да не се връща назад. Вече е много уверена, сякаш ли е свалила оковите.