Снежните кози живеят на места със суров климат. През зимата температурата пада до -40, а скоростта на вятъра надвишава 40 метра в секунда, въпреки че пориви от 30 м/с се считат за опасни.
Въпреки това, тези копитни животни са свикнали с такива условия, природата ги е наградила с два слоя козина, които перфектно ги предпазват от метеорологичните изненади. Външният слой вълна предпазва от вятъра, той е дебел и груб. Вътрешният подкосъм е много мек и е отговорен за запазването на топлината. Фауната в местообитанията на снежните кози не е богата, но им позволява да изядат от 80 до 100 кг.
За да си набавят храна, козите трябва да се потрудят, те са в състояние да изкачват планини с наклон от 60 градуса. Раздвоените копита помагат на животните да се придържат към повърхностите. Напрягайки мускулите си, животното може да промени формата на крака си, покривайки издатини, които човек може просто да не забележи.
Мускулите на рамото и таза също са добре развити, много по-добре дори от тези на големите спортисти. Козата може да стои няколко часа в позиция, която дори външно изглежда неудобна, но в същото време не изпитва никакъв дискомфорт. Въпреки, че козите се хранят главно с трева и мъх, животните могат да бъдат конкуренция на спортисти, които не напускат фитнес залата с дни.
Начинът, по който една коза се движи по скалист терен, не може да се сравни с движенията на човек. Животното се движи по вертикални первази с привидна лекота и дори грация, без да губи равновесие нито за секунда. Когато правят скок, козите притискат краката си по-близо до тялото, това намалява вибрациите и им позволява да се приземят точно в желаната точка. Точността на скока надхвърля дори тази, на котките.
Снежните кози отлично контролират тялото си, знаят на какво са способни и изчисляват прецизно силата си. Естествените врагове на тези чудати животни са мечки, вълци и рисове, като други хищници не представляват заплаха за тях. Копитните животни се опитват да срещнат враговете си с главите си, рогата им са малки, но много остри, така че могат сериозно да наранят потенциален натрапник. Не всеки хищник може да избегне такова „оръжие“ навреме. Известни са случаи, когато планинска коза се справя с мечка гризли, въпреки факта, че тези животни са три пъти по-големи от тях.
