След обичайната си сутрешна разходка Джулия Алънс отива на работа и за жалост кучето й трябва да си намира занимания само. Обикновено животните спят или играят с играчките си, но не и кучето Лорд, което е главния герой в нашата история. Кучето прекарвало цялото си време до прозореца, внимателно наблюдавайки нещо навън.
Веднага щом Джули прекрачва прага, отивайки на работа, кучето веднага заемало поста си на големия прозорец и внимателно проучвало улицата. Когато жената за първи път забелязала този навик на своя домашен любимец, тя решила, че той се интересува от минувачите и другите животни тичащи по тротоара. В един от почивните дни жената забелязала, че кучето седи до прозореца неотлъчно и внимателно наблюдавало навън, дори без да се случва нещо необичайно на улицата.
Жената била решена да провери какво точно привлича вниманието на кучето. Внимателно гледайки през прозореца, тя забелязала сива котка, която също седяла на перваза на прозореца на отсрещната къща. Котката също съсредоточено се взирала през стъклото към кучето и жената разбрала, че заради тези любопитни срещи Лорд прекарвал цялото това време залепен за прозореца.
Минало известно време и кучето изведнъж станало много тъжно. С копнеж в очите Лорд обикалял къщата, като от време на време се приближавал до прозореца и почти веднага се отдалечавал от него. Оказало се, че на прозореца на отсрещната къща са се появили саксии с цъфнали цветя и котката вече не успявала да седи на обичайното си място.
За да зарадва домашния си любимец, жената провела разговор със съседката и я помолила да пренареди цветята, за да могат животните отново да се наслаждават на мълчаливото си приятелство. Още на следващата сутрин котката се наредила на обичайното си място и се взираше напрегнато в кучето, което беше заело чинно поста си на прозореца.
Понякога за нас е чудно да осъзнаем и приемем приятелствата между животни, но те съществуват и са също толкова силни, като при нас хората.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
