Един строител откри своята кауза – да реставрира християнски храмове.
Това е историята на Турхут Исмаил, етнически мюсюлманин, който има четири прекрасни дъщери – Самира, Тиара, Ясмин и Елис, пише „Марица“. Увлича се по философията и наскоро завърши тази специалност във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий’.
„За мен е важно всеки човек да намери своето щастие. Без значение е дали ще реставрира църкви, или ще поставя олимпийски рекорди, в семейната среда или чрез сложни операции в банковата сфера. Важното е да правиш нещата от сърце, това е философията на живота“, казва строителният предприемач от турски произход Турхут Исмаил.
Камбаната в църквата „Св. Николай“ в Жеравна не бие от високо. За нея няма камбанария. Вижда се още при входа, в двора на църквата. Поставена е върху земята и посреща вярващите с една любопитна история.
„Беше спукана, когато започнах ремонта на църквата. Навремето в „Свети Николай“ избухнал пожар. Хората се уплашили и хукнали да бягат. В паниката някой се сетил за мандалото, но не го намерили и ударил с брадва по камбаната, за да предупреди хората от селото. От удара камбаната се напукала“, разказва Турхут Исмаил.
Наскоро строителят, който е родом от карнобатското село Искра, завърши реставрацията на „Св. Николай“. Построена в далечната 1834 г., църквата в Жеравна е изписана от зографите Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.
Историята с камбаната обаче вълнува Турхут повече от миналото на храма. В годините на соца кметът на Жеравна решил да я претопи. Тръгнал да търси майстор да <210> направи отливка, за да може новата да стане досущ като оригинала. Пристигнали с камбаната в столичното Илиенци. Каква била обаче изненадата им, когато леярят, щом я видял, им казал: Аз тази камбана няма да я претопя. Друга ще ви направя, но тази нe я пипам. Всички го изгледали недоумяващо, ала майсторът си имал причина: Вижте какво пише върху камбаната. Това е подписът на баща ми, показал той на слисания кмет.
“Тази история много ме развълнува”, признава Турхут.
Един от първите храмове, които той се захваща да ремонтира, е „Св. св. Кирил и Методий“ в родното му село Искра, до Карнобат.
„По това време бях на 37 години. Обичам родното си място и ми тъжно, като виждам как изглежда сега. Искам то отново да се възроди. Ремонтът на църквата ми отне цяла година. Бързах да я завърша, за да я открием на празника, който се почита в селото – 24 май.
Това е най-сложният ми обект.
Църквата е построена в 1882 година и беше пълна развалина, в окаяно състояние. Вътре я бяха подпрели с метални пилони, за да не падне. Стенописите бяха заличени напълно. Конструктивно беше много зле, цялата сграда беше нацепена. Затова поех изцяло разноските на проектантите, които изготвиха конструктивно становище, архитектура.
Досега той е възстановил шест църкви. Надява се да направи още поне толкова. Подпомага и с дарения най-голямата светиня по нашите земи – Голямата базилика в Плиска. По стъпките на прочутия историк Турхут вдига три паметника на Божидар Димитров, единият – в Македония.
Турхут среща Божидар Димитров, докато работи по църквата в родното си село Искра, до Карнобат, няколко дни преди да почине той му казал : „Виж, първите две вече се случиха и България тръгна напред, нещата малко по-малко се оправят. Строят се пътища и магистрали, разви се туризмът, културно-историческото ни наследство също излиза от прахта на миналото. Единствено Голямата Базилика в Плиска остана!“.
Тази своя мисия историкът не успя да довърши. Затова съм правил нееднократно дарения към Сдружение Плиска и Голямата базилика. Виждах какво време и енергия влагаше Божидар Димитров в тази реставрация. Жалко е, че след като си отиде работата по обекта затихна“, съжалява строителят.
Споделете тази статия с вашите приятели!
