Измършавял вълк бил забелязан от лесовъд посред зима. Условията в гората били тежки, почти нямало храна, отчаяната вълчица вече не се страхувала от нищо, така че отишла направо до портата на хижата.
Степан първоначално беше предпазлив, но след това хвърлил парче месо на вълчицата, защото знаел, че понякога в суровата зима е трудно за животните да не умрат от глад в гората.
Вълчицата се държала странно, вероятно бедното животно било истински отчаяно, след като е успяло да преодолее страха и да поиска помощ от човек.
Хищникът идвал за храна няколко пъти седмично. Жителите на селото забелязали, че горския храни животното и изпаднали в паника.
„Няма място за вълци тук, те ще хванат всички домашни птици и ще изплашат добитъка“, възмущавали се те.
Като опитен лесовъд обаче Степан знаел, че гладният вълк е много по-опасен от добре охранения хищник. След като напълно загуби чувството на страх от глад, вълкът може да нападне човек. При среща с гладен хищник хората могат да бъдат наранени и това е една от главните причини за нападения на мечки и вълци над хора.
Когато дойде пролетта, вълчицата престана да идва при мъжът за храна. Този факт зарадвал селяните, а Степан бил разстроен, защото успял да се привърже към своя чудат гост.
В средата на април вълчицата отново дойде пред портата на лесничейската къща, но този път не сама, а с две малки.
Тогава лесовъдът разбра, че през всичкото това време животното хранило малките си с месо. Тримата погледнаха Степан и в очите им се прочете благодарност.
Това беше последния път, в който Степан срещна горската си приятелка.
Интересен факт : Известно е, че вълците са много привързани към веднъж избраното семейно леговище и ловуват в рамките на познат и достатъчно обширен район. Ако не ги преследват, те упорито се задържат в любимата им местност. След като малките поотрастнат, животните престават да ползват постоянно леговище, а се настаняват за почивка на различни, но надеждни места.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
