Иван Петрович беше ловец, който работеше в горското стопанство на Хабаровския край, Русия, като през годините, благодарение на работата си той се срещал с много диви животни, включително редкия амурски тигър.
Амурските тигри са истинска рядкост по тези места. Иван Петрович знаеше, че тези величествени животни са включени в Международната червена книга и ловът им е строго забранен.
В онзи ден, когато Иван се занимавал с домакинската работа в двора на малката си ферма, изведнъж видял тигрица точно до себе си. Въпреки че не носил оръжие в себе си, той осъзнал, че за секунди тигърът може да му нанесе смъртоносен удар.
Тигрицата се приближила тихо и плавно, сякаш се опитвала да му каже, че не е заплаха за него. Иван забелязва, че животното има рана, а козината й е в кръв. Той разбрал, че тигрицата е пострадала в резултат на незаконните дейности на бракониери, които често се отнасят жестоко с редките животни с цел печалба.
Тигрицата гледаше Иван с проницателни, но доверчиви очи, сякаш търсеше опора и защита в него. После рязко зави и изчезна в тайгата. Малко по-късно тя се върна, но този път не сама – в зъбите си носеше едномесечно тигърче. Клетата майка остави тигърчето близо до къщата на ловеца, и отново изчезна в дълбините на гората. Бебето беше сляпо и се нуждаеше от грижи.
Иван решава, че ще се погрижи за малкото, като се консултира с местните ветеринарни служби. Идеята на мъжът била, че когато тигърчето порасне, ще бъде освободено в дивата природа, обратно в родната тайга. В първите месеци мъжът хранел тигърчето от шише със специални продукти. Не след дълго бебето преминало на друга храна и дори започнало да си играе с котката и двете кучета, които живееха във фермата на ловеца. Иван бързо свикнал с тигърчето и все повече се привързвал към него. Той му дал името Амур в чест на родния му край, откъдето идва амурския тигър.
След година и половина малкото тигърче се превърнало в млад тигър, готов да поеме по своя път. Амур се превърнал в неразделна част от живота на Иван, като връзката им била специална и уникална.
Въпреки това, тигърът е диво животно – свободен дух и истинската му природа е животът на свобода. Иван знаеше, че трябва да върне Амур в естествената му среда, където да заживее според законите на гората.
Денят, в който Иван изпратил Амур в тайгата… те стояха на границата, където се среща човекът и животното. С тъга в сърцето, но и с чувство на дълбоко уважение, Иван пуска Амур в дивата природа.
Тигърът внимателно стъпил на земята, осъзнавайки че отново е в своя дом. Той погледнал веднъж към Иван с благодарност и любов в очите, след което изчезнал в дълбините на тайгата.
Иван остана прав и гледаше дълго време мястото, където изпусна от очи Амур, като в сърцето му имаше смесица от гордост и копнеж. Той знаеше, че е постъпил правилно, като е върнал свободата и живота на своя другар – големият амурски тигър.
ТЕКСТ : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели!
