Камила Горман беше сурова и огорчена жена и из града се шушукаше, че е претърпяла разочарование в любовта. Тя никога не се усмихваше, никога не можеше да каже добра дума на никого и единствената й слабост беше любовта й към животните.
Камила обичаше най-вече котките и не само имаше осем собствени, но и хранеше бездомните квартални на улицата. За децата от квартала тя беше дамата с котките и никой не си е представял, че нещо без козина може да докосне сърцето на Камила, но всички те грешаха.
Човекът, който щеше да докосне сърцето й и да й върне вярата в живота, не живееше много далеч от нея и не беше голям човек. Името му беше Сам и беше само на 7 години.
Само девет месеца преди това Сам губи цялото си семейство – майка, татко и по-голямата сестра – в автомобилна катастрофа. Сам се спасява, защото тренира футбол и по време на инцидента пътува в друга кола за състезание.
В един момент животът на Сам се преобръща с главата надолу. Няма кой да го приеме, а единственият му жив чичо отказва да му стане настойник с обяснението, че пътува постоянно и не желае да поеме отговорността.
Майката на най-добрия му приятел, самотна майка, отчаяно искала да помогне на Сам. но просто нямала финансовата възможност да отгледа две деца. Така най-накрая Сам бил настанен в сиропиталище.
Както всички знаем, институциите никога не могат да заменят семейството, въпреки че хората, които работят там, дават всичко от себе си. Повечето от децата от сиропиталища никога не са имали любящо семейство като това на Сам.
Сред тези деца, за съжаление свикнали с трудния живот на толкова млада възраст, Сам беше неподходящ.
Семейството му отчаяно му липсваше и много детето плачеше, за да заспи, стискайки мокра възглавница. Някога общителният и енергичен Сам сега беше срамежлив и отдръпнат и по-лошото беше, че детето започнало да заеква от целия стрес покрай загубата на родителите си.
Разбира се, това изобщо не помогнало. Децата могат да бъдат жестоки и тези в дома не бяха изключение. “О, Ссссссаами!” „Искаш ли малко ка-ка-кашкавал?“ – често се шегуваха останалите.
Сам се изчервяваше и се опитваше да не заплаче, като обикновено някой възрастен идваше и слагаше край на подигравките, но всеки ден той се чувстваше все по-нещастен. Единственото му убежище беше училищната му работа и четенето.
Един ден започна да чете книга от известен детски автор за момче, което избягало в цирка и намерило истинско семейство… “Мога да го направя!” — каза си Сам. „Мога да избягам в цирка, а може и укротител на лъвове да ме осинови!“
Така че онзи ден, когато всички останали деца отидоха да обядват, Сам стегна раницата си и се измъкна. Той вървеше с километри, докато умората не го налегна, както и гладът, който стържеше стомаха му, а вече се свечеряваше.
Той седна отстрани на пътя. „Не мисля, че това ще бъде лесно“, каза си той. “Много е студено и ставам МНОГО гладен…” Точно тогава една огромна рижава котка (почти колкото лъв) с красиви шарки и бяло коремче го изплаши.
Котката започна да търка огромната си глава в краката му и да мърка толкова силно, че звучеше като косачка. Котката сякаш канеше Сам да го последва, така че Сам го направи.
Котката заведе Сам до красив заден двор, засаден с всякакви цветя, а точно до вратата имаше редица чинии с храна и най-малко шест котки бяха наредени да хапват. Сам знаеше, че е котешка храна, но миришеше вкусно!
Малкото му коремче къркореше и той се приближи до чинията на голямата котка. Той протегна ръка, за да открадне малко храна, когато задната врата изведнъж се отвори. “Какво си мислиш, че правиш?” — попита силен ядосан глас.
Сам беше толкова уплашен, че седна на дупето си и започна да плаче като бебе, въпреки че вече беше голямо момче на седем. Гласът принадлежеше на ядосана жена, която каза: „Вие, момчета, винаги дразните котките ми, добре повече няма да търпя! Веднага ще кажа на на родителите ти!”
Това накара Сам да заплаче още по-силно. Искаше му се ядосаната жена да го заведе при родителите му! — Те са м-мъ-мъртви… — извика Сам. „А аз съм уморен и гладен и никой не ме иска!“
Камила беше шокирана. Беше свикнала момчетата да се държат грубо и нахално с нея, а дете, което плачеше и казваше истината, беше нещо съвсем друго.
Най-необикновените неща се случват, ако отвориш сърцето си. — каза тя с по-мек глас. — Гладен ли си? попита жената. „Това ли правеше? Опитваше се да ядеш малко от храната на котките?“
Сам беше толкова засрамен, че само кимна и заплака още по-силно. “Да…моля, м-м-много съм гладен, ще ям всичко…”
Дотогава твърдото ледено сърце на Камила се топеше. — Е — каза тя, — ела там, където е топло, и хапни хубава топла супа. Жената прегърна Сам и го покани вътре. Зави го с одеяло и му даде топла супа и препечени филийки.
Бавно Камила накара Сам да й разкаже цялата история, за това как родителите му умират, че се чувства ужасно в сиропиталището и че иска да избяга и да бъде осиновен от укротител на лъвове. Тя хвърли остър поглед на Сам.
„Укротител на лъвове, казваш? Ти си умно момче. Знаеш ли, винаги съм искал да бъда укротител на лъвове, но в крайна сметка станах счетоводител.“ каза Камила
„Но…“ Тя бръкна под масата и вдигна огромната котка, която се беше сприятелила със Сам. “Това е Лео!”
Този ден даде началото на едно красиво приятелство и с времето самотната жена и малкото изгубено момче станаха много близки, но за съжаление Сам трябваше да се върне в сиропиталището. Камила хвана ръцете му в своите и го погледна в очите. — Сам — каза тя. „Аз не съм жена, която дава обещания, които не може да изпълни, и ти обещавам, че ще имаш дом.“
Камила заведе Сам обратно в сиропиталището и говори с директора. Тя се записа в програма, за приемни родители и бе одобрена, като година по-късно Сам отиде да живее при нея.
Камила все още беше дамата с котките, а Сам беше момчето й, но за тях животът се променил драстично. Сега тя беше майка и трябваше да ходи на училищни срещи и футболни тренировки, да говори с други майки и съседски деца. Скоро Камила открила, че животът не е толкова сив, повечето хора са доста мили и те също я харесват.
Колкото до Сам, той обожаваше Камила и денят, в който подписаха документите за осиновяване, които ги превърнаха в семейство, беше най-щастливият ден в живота му. Говорът на Сам се подобри и с годините момчето се превърна в душата на всяка компания със своите шеги и чар, с които озаряваше всички около него.
Понякога най-необикновените неща се случват, когато отвориш сърцето си. Камила се бе откъснала от хората, но когато даде шанс на Сам, тя отново намери щастието.
Камила и Сам намериха семейството, което бяха изгубили един в друг.
Споделете тази история с вашите приятели!
