Когато Кармен за първи път вижда малко кученце в приюта, то било на по-малко от месец. Жената се смилила над бебето и го прибрала. Бебето започнало да расте много бързо и скоро се оказало, че младата жена не е прибрала куче, а вълк. От малко кученце, животното се е превърнало в голямо диво животно, което трудно се побирало на задната седалка на автомобил.
ДНК тестът на красавеца показал 87.5% сив вълк, 8.6% сибирско хъски и 3.9% немска овчарка.
От приюта не казали нищо на жената за произхода на кученцето, най-вероятно самите служители не знаели какво необичайно животно са прибрали. Другите кучета избягвали животното, хората го хранели от шише. Бебето бързо свикнало с новата си къща, като се оказал необичайно независим, въпреки че проявявал силна привързаност към собственика си.
Първоначално кучето отказвало да изпълнява каквито и да било команди, въпреки че според Кармен бебето изглеждало така, сякаш разбира какво го моли да направи. По-късно кучето започнало да общува по-често със стопанката си.
Домашният любимец започнал да расте изключително бързо, това разтревожило стопанката му и тя го завела на ветеринар. Лекарят веднага установил, че това не е чистокръвно куче, а вълчи хибрид. Оказало се, че майката на кученцето е вълчица, а от баща си той е наследил гените на канадски вълк и хъски. Фактът обаче, че кученцето се сближило с хората в много ранна възраст, му помогнало да се адаптира и социализира.
Гените си казали думата и скоро малкото кученце се превърна в голям вълк. Благодарение на усилията на своята любима стопанка, домашният любимец се различавал от другите кучета само по размер, но по характер много приличал на типичния домашен любимец.
