Легендите разказват една история от края на деведесетте години на миналия век, която се е случила в далечния север на американските гори.
Разхождайки се в далечния север, местният горски стопанин се натъква на ранен вълк. Осъзнавайки, че това е женска вълчица и се нуждае от помоща му, той я спасява, но никога не предполагал, че ще дойде ден в който тя ще му се отплати и ще спаси неговият живот.
Местните разказват, че историята започнала, когато горският изпълнявал рутинните си разходки из горичката, но изведнъж се натъкнал на огромен вълк. Уплашен до смърт, той спрял. Отнело му момент, но скоро осъзнал, че лапата на вълка е уловена в капан.
Той се приближил до изтощения и наранен вълк и забелял, че тя е пълна с мляко и сигурно има малки наблизо. Той искал да я освободи от капана, но въпреки състоянието си, тя не го допуснала.
Без да знае какво друго да направи, той тръгнал да търси нейната вълча бърлога с надеждата, че може да помогне на малките й. След като намерил бърлогата, той извикал гладните вълчета, които в крайна сметка се доверили на човека. Той хванал малките, сложил ги в торба и ги завел при майка им.
Вълчицата веднага помирисала малките си и ги извикала. Бебетата се събрали около ранената си мама и скоро тя започнала да ги кърми. Човекът знаел, че и майка им има нужда от храна, и си спомнил, че по-рано през деня забелязал мъртъв елен, и решил да нахрани вълчицата с месото му.
Знаейки, че вълчицата имала достатъчно храна, за да издържи няколко дни, мъжът разположил лагера си наблизо, докато обмислял възможностите за да я освободи. На сутринта той открил малките в лагера му да играят, докато майка им гледала.
Това му дало идея; може би той би могъл да спечели доверието на клетата вълчица чрез нейните кученца. Той започнал да се доближава до нея, да й говори, да я храни, докато накрая тя го допуснала до себе си. Най-накрая той успял да освободи лапата й от стоманения капан.
Вместо да избяга, вълкчицата показала своята благодарност, като извикала мъжа и го поканила да я последва в гората. Там той видял глутницата й от 8 други вълка, които я приветствали обратно с вой.
Той прекарал известно време на безопасна дистанция в наблюдение на величествената глутница, докато дошло време да си тръгне. Вълкът и малките й го последвали за известно време, сякаш искали да се сбогуват, сякаш искали да кажат “благодаря” , че спаси нашето семейство, но тяхната история не приключила до тук.
Четири години по-късно мъжът се върнал в гората. Посетил мястото на стария капан и се върнал там, където някога са живели вълците. Докато бил там, за нещастие, той се натъкнал на огромна мечка, която негостоприемно започнала да го следва и не му оставила избор освен да се покатери до най-близкото дърво. Страхувайки се за живота си, човекът не знаел какво друго да направи освен да вика за помощ с надеждата някой да се отзове.
За негово облекчение вълците чули виковете, и в типичния си стил обкръжили кръвожадното животно, спасявайки живота на горския. След като изплашената от вълците мечка си отишла, всички те си тръгнали с изключение на един.
Горският със свито сърце разбрал, че това е неговата стара приятелка вълчицата, която той някога е спасил.
Сега тя върнала сърдечният жест и вече можела да продължи по своят път. Горският никога повече не се върнал в тази част на гората, но в съзнанието му винаги ще остане невероятната история за една вълчица, нейните малки и благодарността на едно хищно животно.
Никой не може да каже дали историята е истина или не, но понякога не трябва да забравяме, че всяко едно добро ще ни се върне по един или друг начин. Светът е устроен така, че доброто винаги ще победи, без значение колко от колко злоба и негативност сме обкражени ежедневно. Никога не трябва да губим вяра.
Споделете тази статия с вашите приятели!
