Валентино е красиво, пухкаво, здраво коте, което обича живота си и най-вече своята стопанка, която с лекота може да нарече майка – Таня Мендживар. Той е смел, любящ и никой, който го погледне, не може да си представи ужасните трудности, през които е преминал.
Изглежда трудно да се повярва, че това красиво и здраво коте някога е било толкова болно, че хората не са били склонни дори да го докоснат. Но истината е, че били нужни много упорит труд и отдаденост, за да се даде на Валентино красивия живот, който има днес.
Преди години Валентино живее в агония в приют за домашни любимци. Бедната котка била засегната от саркоптична краста, която била толкова тежка, че дори не можел да отвори очите си.
Малките паразити били заразили кожата му и оставили лицето му покрито с корави обриви, които му причинявали силен сърбеж, болка и общ дискомфорт. Горкият Валентино бил толкова отслабнал, че едва можел да мяуче.
Тъй като неговата краста се смятала за заразна, хората не били склонни да го докосват.
Валентино бил силно притеснен и тъй като неговата краста обезсърчавала хората да го докосват, той никога не бил усещал обич и внимание, чувства, които всяко едно коте заслужава да изпита през своя кратък живот. Ситуацията не се променяла, докато Илейн Сийманс от фондация Achoo не се появила в приюта на Валентино.
Илейн осигурила медицински грижи за безброй болни и нуждаещи се животни и когато срещнала Валентино, тя разбрала, че трябва да му помогне. Било нещо като любов от пръв поглед, знаете понякога усещаме когато сме свързани с дадено човешко същество или животно.
„Отворих вратата на клетката му, след като бях шокирана от вида му. Той се изправи и почти падна, но се обърна и дойде при мен“, казва Илейн в интервю за Love Meow .
Пренебрегвайки риска от краста, тя вдигна слабото коте и го прегръща. От този момент нататък Валентино никога не останал сам, най-накрая нещата бяха на път да се променят за малкия косматко.
Спасителната група “Leave No Paws Behind” предложили да поемат медицинските грижи за Валентино и скоро започнали да работи по лечението му. Работата била трудна, тъй като крастата на Валентино била толкова тежка, но малко по малко здравето му започнало да се подобрява.
Най-накрая клетия котарак бил заобиколен от хора, които го обичали и били решени да му помогнат, и цялата тази любов и отдаденост бавно започнали да се отплащат.
Той не само възвърнал силата, апетита и любовта си към живота, но и козината му пораснала отново и, най-хубавото от всичко, той в крайна сметка успял да отвори отново очите си.
В крайна сметка Валентино бил достатъчно силен, за да се премести в приемен дом.
Валентино обичал приемното си семейство и те се влюбили до уши в него. Той бил толкова сладко, симпатично коте с красив характер и толкова много любов за раздаване. Най-накрая приемната му майка, Таня Мендживар, осъзнала, че тя не е предназначена просто да го приеме за кратко в дома си. Тя усетила, че трябва да го осинови.
Валентино се бил превърнал в съществена част от семейството й и тя никога не искала да го пусне да си тръгне.
Сега Валентино живее мечтата си и е обичан, щастлив и здрав – всичко това благодарение на множеството прекрасни хора, които се бориха неуморно за неговото здраве и оцеляване.
Беше дълго и трудно пътуване, но това сладко коте най-накрая е точно там, където трябва да бъде: у дома.
АВТОРСКИ ТЕКСТ : MOZACHE.COM
Споделете тази красива история с вашите приятели!
