Руди Армстронг, пенсиониран ветеран от военноморските сили, си почивал на своята лодка с верния си приятел Бубу в Северна Каролина. Изведнъж нещо странно започнало да се случва със здравето му – кракът му изтръпнал и той не можел да го помръдне, затова решил да седне.
Минути по-късно осъзнава, че не може да движи и едната си ръка – ситуация, която силно го разтревожила, и не му оставало нищо друго, освен да се обади за помощ.
Верният ѝ приятел Бубу, смес от чихуахуа, изтичала да види какво става и веднага разбрала, че нещо не е наред.
Руди не успял да вдигне телефона си, затова погледнал Бубу в очите и каза:
„Имам нужда от помощ, отиди и потърси Ким“.
Без да се замисля, Бубу изтичала от лодката, сякаш била разбрала точно указанията на баща си. Кучето знаело точно какво да направи и изтичало до пристанището, където намерило Ким, капитана на дока.
Бранди Поп, мениджър „Връзки с обществеността“ в здравната система CarolinaEast, кавза:
„Тя дойде и вместо обичайния си поздрав с лай, скачане и облизване, се спря отпред и легна настрани.“
Ким разбира съобщението на Бубу и я последвал до лодката, където открива, че Руди е получил инсулт, и се обажда на бърза помощ. На мястото на инцидента пристигат парамедици. Те незабавно транспортират Руди до болницата за по-специализирани грижи, а междувременно Ким поема грижите за Бубу.
Благодарение на героичната постъпка на Бубу баща й успява да бъде лекуван своевременно от лекарите и се възстановява почти напълно.
Руди прекарва седмици във възстановителния център на Каролина Ийст Хелт Систем. На Руди много започнало да му липсва неговият верен малък приятел.
Бранди казва:
„Отидох в стаята на Руди, за да чуя подробности за това как Бубу е помогнала за спасяването на живота му. Имах удоволствието да седя с него повече от час, слушайки разказ след разказ за живота му, за службата му във флота и за специалната му връзка със своето куче. Фактът, че няма близки приятели или роднини, ме накара да се замисля дали да не организирам среща между него и Бубу.
Познавайки историята на Руди, Бранди организира целия протокол, за да може срещата между ветерана и неговия домашен любимец да се осъществи успешно.
Когато настъпил денят на срещата, Руди бил отведен в градината на центъра, където едва контролирал вълнението си, че ще се срещне с любимото си куче.
Бранди каза:
„Преди пристигането му Руди се люлееше в инвалидната си количка като дете на Коледа.“
Бранди каза:
„Това беше толкова трогателен момент, че всички присъстващи бяха на ръба на сълзите, когато видяха радостта на Руди и Бубу.“
Няма съмнение, че компанията на неговия най-добър и верен приятел е била лекарството, от което се е нуждаел най-много, за да продължи да се възстановява.
След няколко дни Руди най-накрая е изписан и се връща на лодката си заедно с любимата си Бубу, за да продължи живота си постарому.
