Собственик на голям магазин за хранителни стоки решава да разбере кой взема пари от касата и влиза в ролята на слепец, за да хване крадеца в крачка.
Томас Грейсън беше на 58 години и вече мислеше за пенсия. Той имаше много успешен бизнес – магазин за хранителни стоки – който се надяваше да запази в семейството. И все пак, въпреки че най-големият му син вече беше завършил университет с бизнес диплома, той не изглеждал много запален да работи.
Големият син на Томс – Алън Грейсън обичаше най-вече купоните и харченето на парите на родителите си, за разлика от по-малкият му брат, който бил сериозен и отдаден ученик, като неговата страст била медицината, но все още бил твърде млад.
Томас трябваше да намери начин да направи по-големия си син свой наследник.
Един ден Томас повика сина си.
„Алън“, каза той. „Взех решение. Отсега нататък безплатното пътуване свърши. Ако не прекарваш цели осем часа на ден в магазина, няма да получиш нито цент от мен.“
Алън не беше доволен, но беше достатъчно умен, за да не го покаже. Той наистина започна работа в магазина всеки ден, но идваше късно и си тръгваше рано. Няколко седмици след като започна работа, мениджърът открил, че в касата не достигат над сто долара от оборота.
„Съжалявам, г-н Грейсън“, каза Джордж, мениджърът. “Но мисля, че Алън бута в касата…”
Томас въздъхна. — Ще го разгледам, Джордж — каза той и повика сина си. — Алън, взимал ли си пари от касата?
Алън изглеждаше изненадан.
“Не! Защо да го правя, след като ми даваш достатъчно пари?“
Томас се намръщи. “Липсват пари!” извика той. — Искаш да ми кажеш, че не знаеш нищо за това?
— Мисля, че трябва да попитате нощния служител! — каза Алън навъсено. „Той е единственият, който винаги е сам в магазина!“
Томас се замисли. Нощният служител беше започнал работа горе-долу по същото време като Алън. Колегите му казват, че той бил много тих млад мъж и бил силно препоръчан от стар приятел.
Възможно ли е той да е крадецът? Томас реши, че ще хване Хенри Дийн на местопрестъплението. Тъй като Томас никога не беше идвал до магазина, откакто нае Хенри, той знаеше, че Хенри нямаше как да го познае. Облече се в стар анцуг, сложи чифт тъмни очила, взе бастун и отиде до магазина късно през нощта.
Валеше силен дъжд и когато Томас влезе в своя магазин за хранителни стоки, беше мокър. — Извинете ме, млади човече — каза той на Хенри. „Имате ли нещо против да се приютя тук за малко? Вали много силно.“
“Няма проблем!” каза Хенри. Малко по-късно той дойде при Томас с чаша горещ чай. „Защо не пийнеш малко чай, за да се стоплиш? Нали не искаш да се разболееш.“
Томас беше изненадан от поведението на Хенри. Не беше това, което очакваше от един крадец! Гледаше младежа през тъмните си очила. Той със сигурност беше много тих, дори малко вдървен…
Томас харесваше екстровертите, хората, които бяха център на вниманието и душата на компанията, а това никога нямаше да бъде Хенри! Томас все още пиеше чая си, когато една възрастна жена влезе.
Тя обиколи магазина, като сложи няколко неща в кошницата си, след което отиде до касата. Томас видя, че е кльощава и напуканите й ръце трепереха.
Хенри започна да маркира оскъдните й покупки; след това извика: „Г-жо Пурсивал, забравихте яйцата, маслото и шунката!“ Той изскочи иззад касата и отиде да вземе продуктите.
Томас видя, че момчето добави и буркан с мед. — Не мога да си позволя това! – извика старата дама. „Това са $23 повече, отколкото имам в себе си!“
“Няма проблем!” — каза Хенри. “Разликата е за сметка на магазина!”
— Но млади човече — възрази госпожа Пурсивал. „Днес 23 долара; онзи ден ми услужихте с 48 долара, а седмица преди това… Накрая ще ви уволнят заради мен“
— Не се тревожете за това, г-жо Пърсевал — каза Хенри. “Веднага щом ми платят, ще върна парите. Не е проблем!”
Хенри опакова продуктите на възрастната дама и тя му благодари сърдечно. Томас изчака, докато възрастната жена си отиде, и извика на Хенри: „Млади човече! Моля те, можеш ли да ми донесеш бонбон?“
Когато Хенри се приближи и постави шоколада в ръката на Томас, той коментира: „Ти си мило момче! Наистина ли ще възстановиш липсващите пари от бакалията на старата жена обратно в касата?“
— Да, сър — каза кратко Хенри. — Аз съм честен човек.
Томас се престори, че търси портфейла си и бутна смачкани 20 долара. „Ето 10 долара! Надявам се, че са достатъчни!“
Томас изчака, докато Хенри му върне рестото, след което го пъхна в джоба си и излезе от магазина. Навън той бързо провери портфейла си. Хенри му беше дал ресто за 20 долара, а не за 10 долара.
Томас се усмихна. — Един наистина честен човек!
Седмица по-късно, когато заплатите бяха изплатени, мениджърът каза на Томас, че всеки цент от липсващите пари изглежда са върнати в касата. Томас се усмихна мило на своя служител.
“Знаеш ли какво?” той каза. „В края на краищата не мисля, че ще се пенсионирам. Отварям нов магазин и мисля, че току-що намерих моя нов мениджър: Хенри Дийн!“
Какво можем да научим от тази история?
Помагайте на нуждаещите се.
Това, което на вас може да изглежда като нищожна цена за някой гладен, за него това може да означава разликата между живота и смъртта.
Не съдете хората по първо впечатление.
Томас не харесваше Хенри, защото беше твърде тих, но откри, че има добро и щедро сърце, когато го опозна.
Понякога погълнати в сивото ежедневие и злоба, която ни заобикаля не осъзнаваме колко добри хора се разхождат около нас, така както един обикновен служител показа, че голямото сърце винаги ще бъде възнаградено.
ТЕКСТ И ПРЕВОД : MOZACHE
Споделете тази статия с вашите приятели
