Това е език само за хората.
Всеки ден котката ви влиза в офиса ви, гледа ви възмутено и произнася унило „мяяяу“. Може да не е говореща котка, но смисълът е ясен: “Още не си ме нахранил, чудовище!”
Домашните котки използват гласа си, единствено за да общуват със своите човешки компаньони, те рядко мяукат една на друга. И така, какво прави нашите котешки приятели толкова бъбриви с нас?
Отговорът е свързан с опитомяването, обясняват експерти пред Live Science.
Преди котките да се настанят при хората преди почти 10 000 години, те са били самотници, пишат Джон Брадшоу и Шарлот Камерън-Бомонт в книгата “Домашната котка: Биологията на нейното поведение” (Cambridge University Press 2000). Тъй като тези предци на котките рядко срещали други представители на собствения си вид, не е било необходимо да използват гласа си, за да общуват. Вместо това тези диви котки общуват чрез обонянието си или чрез триене или уриниране върху предмети, дървета например. По този начин котките не трябвали да се изправят лице в лице с други свирепи котки, за да изпратят съобщение. Това все още е до голяма степен начинът, по който котките комуникират помежду си, казва Джон Райт, психолог, изучаващ поведението на животните в университета Mercer в Джорджия.
“Защо да използват вокализация, когато е толкова ефективно да използват останалите сетива?” казва Райт пред Live Science.
Но хората нямат толкова фино обоняние като котките. (И е малко вероятно да оценим котка, която пръска урина по целия нов диван.) И така, котките комуникират с хората си по начина, по който е най-вероятно да им осигурят това, което искат – чрез мяукане. “Те са манипулативни”, каза Райт. “Гласовата комуникация се превръща в инструмент.”
Много котки дори разработват репертоар от мяукания, за да изразят различни нужди и чувства или да предизвикат различни реакции. Например, котката ви може да ви измрявчи за поздрав, да измрънка приятелска молба да излезе навън или да поиска храна със силно мяукане.
Мяукането насочено към хората е частично научено поведение. Всички котки мяукат като котенца, за да привлекат вниманието на майка си, когато са наранени, измръзнали или когато тя случайно седне върху тях. Докато домашните котки пренасят това поведение в зряла възраст, уличните котки ( котки без собственик, които живеят навън) обикновено го надрастват. Едно проучване, публикувано в списанието “Поведенчески процеси”, установява, че бездомните котки са много по-склонни да ръмжат или съскат, отколкото опитомените котки, които имат собственици. Когато уличните котки мяукат, това е безразборно – както за хората, така и за куклите и кучетата. Домашните котки мяукат много по-често и то само пред хората, което предполага, че те развиват мяукането като език специално за своите стопани. С други думи, котката ви мяука по вас, защото рано е научила, че това привлича вниманието ви.
Ако сте любопитни какво казва вашата котка, възможно е да насърчите комуникацията, казва Райт. Ако хората отговорят с думи и внимание на мрънкането и мяукането на котките си, те могат да създадат обратна връзка – почти като разговор. “Ако направите отговорите си достатъчно положителни и достатъчно предсказуеми, за да може тя да слуша вашата вокализация, тогава тя [котката] може да опита и да общува с вас”, казва Райт.
ТЕКСТ : Haskovo.net
Споделете тази статия с вашите приятели!
