Щастливи сме, че сме деца на 90-те. Това бяха години “на свобода”

Години, в които нямаше интернет, компютри, телефони и всички останали „технологии“.

Години, в които всичко се случваше навън и нямаше нужда се „тагваме“, за да знаем къде са нашите приятели. Нямаше значение кой какви дрехи носи или каква музика слуша. Излизахме сутрин рано и се прибирахме късно вечер. Безброй игри на криеница; гоненица; скачане на въже; дама; народна топка; „садже“ и куп други игри…
Да, някога детството ни беше такова – щастливо, безгрижно, реално и пълно с приключения

Беше красиво и щастливо, нали? Нека си откраднем своя миг щастие и да се потопим в топлата вълна на  спомените от отминалите времена…

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Споделете с вашите приятели!