Колегите от PRONEWSDOBRICH , ни запознават с историята на Пламен.
След четири години зад волана на линейка в Добрич Пламен Христов Петков напуска системата на спешната медицинска помощ. Макар изключително да обича професията и колегите си, той се решил на тази стъпка, за да търси по-добро бъдеще за детето си. След дни мъжът заминава да работи като шофьор в чужбина, а след Коледа очаква към него да се присъедини и семейството му.
Съдбата е свързала Пламен с медицината – роден е в Деня на здравния работник 7 април 1988 година. След като години работил в Германия, младият мъж решава да се върне в родината и тук да свие семейно гнездо. Жени се, ражда му се дъщеричка – Христосвета.
Приятелите наричат Пламен Хамилтън заради бързото и рисково шофиране.
„Нашата работа като шофьори не е никак лесна. Включва рисково каране, постоянно преминаване на червена сигнализация на светофара и огромна отговорност – на първо място за животите на хората в линейката – лекар, сестра, пациент и придружител. Работим при всякакви атмосферни условия – сняг, дъжд, жега, но винаги сме отзивчиви и продължава да е така. Никога не сме делили хора, винаги сме гледали на човека като на пациент за лечение, без значение от етнос, религия или друго. На тези, които не познават професията, той казва: знайте едно – щом чуете сирена и видите син буркан, направете път, защото понякога 10 секунди са от голямо от значение! Винаги толерирайте линейката, правете път, защото утре може в нея да е ваш близък“, споделя младият мъж.
Пламен е категоричен, че не само той, а всички негови колеги се раздават максимално, когато отиват на спешен адреса. Все пак, карат със скорост, която не предполага създаване на предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Неминуемо най-висока е скоростта, с която транспортират родилка, пострадали при катастрофа или хора с инсулт от далечно село.
„Много от хората казват линейката закъсня. Ние не закъсняваме, а изпълняваме адреси и трябва да се замислите дали в този момент няма пациент, който е по-спешен от вашия или екипът е в отдалечено село. Защото тогава до пристигането на линейката 20 минути изглеждат като цяла вечност. Нека хората мислят преди да кажат нещо, защото никак не е лесно да си в този бранш на работа“, споделя Пламен след последния си работен ден с линейката.
Той отправя думи на благодарност към семейството си – родителите Светла и Христо Христови – за това, че са му дали живот, образование и винаги са го подкрепяли. Както и съпругата си Деница Петкова.
Искам да благодаря на всички, че бях част от това голямо семейство, за това че бях полезен за обществото на Добрич. Благодаря на д-р Огнян Господинов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ, бях приет. Благодаря на колегите ми за добрите напътствия за достигането на адреси!“, сподели Пламен пред Про Нюз Добрич.
Думи на благодарност младият мъж отправя на спасителите от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, че винаги са се отзовавали да помагат на колегите си от спешната помощ, когато има нужда от тях. Както и на екипите на МВР, които винаги са били до служителите на ЦСМП, както и на МБАЛ, че винаги са били отзивчиви.
Искам да кажа на всички едно огромно „Благодаря!“. За мен беше чест да съм в семейството на спешните медици. Обичах и продължавам да обичам работата си.
„Искам да благодаря на всички, че бях част от това голямо семейство, за това че бях полезен за обществото на Добрич. Благодаря на д-р Огнян Господинов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ, бях приет. Благодаря на колегите ми за добрите напътствия за достигането на адреси!“, сподели Пламен пред Про Нюз Добрич.
Думи на благодарност младият мъж отправя на спасителите от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, че винаги са се отзовавали да помагат на колегите си от спешната помощ, когато има нужда от тях. Както и на екипите на МВР, които винаги са били до служителите на ЦСМП, както и на МБАЛ, че винаги са били отзивчиви.
„Искам да кажа на всички едно огромно „Благодаря!“. За мен беше чест да съм в семейството на спешните медици. Обичах и продължавам да обичам работата си“, споделя той.
Състоянието на страната и липсата на перспектива за по-добър живот карат бащата да напусне работата, която много обича, за да търси препитание и шанс за добро бъдеще в чужбина. Сам избрах да напусна, а причината за това е, че искам добро бъдеще за дъщеря ми Христосвета. „Обичам ви. Нека Господ винаги бди над вас. Благодаря е най малкото, което мога да кажа на всички колеги шофьори в ЦСМП – за напътствията, които ми даваха. Благодаря и на РКЦ. Пламен Христов отправя благодарност и към механиците на автомобилите на спешната помощ, защото е невъзможно да изпълняват отговорната си работа без много добре поддържани автомобилите.
„Благодаря, че през тези 4 години имах възможността да имам най-хубавата и хуманна професия, както и за това, че бяхме заедно!“, споделя още младият мъж.
Източник и снимки : PRONEWSDOBRICH / Личен архив
Споделете тази статия с вашите приятели!
